Книгата „Хапче против стрес“ на Велислава Райдовска

„Хапче против стрес“ е първата книга на Велислава Райдовска. Тя включва около 70 кратки разказа, в които група дами на средна възраст, обединени в нещо като „клуб“ – „Проблемите на другите – интересни и разрешими“, обсъждат и коментират различни житейски ситуации. В техните разговори умело се включва и бабата на една от дамите. Нейният образ е истинско откритие на авторката. Комично съчетание от традиционно и съвременно, той внася особен колорит в разказите. И в най-сложните проблеми, в които други биха видели драма, авторката открива смешното.

Всяко малко разказче въздейства наистина като „хапче против стрес“, има целебно въздействие, извиква усмивки, поражда бодро настроение. Читателят остава с убеждението, че проблемите наистина са „разрешими“.

Още в първата си книга Велислава Райдовска показва специфичен творчески почерк. Дамите от именития „клуб“ са индивидуализирани с характерни за тях черти. Авторката владее и изкуството на диалога. Всичко това прави книгата й „Хапче против стрес“ четивна и интересна. Нека й пожелаем нови успехи на литературното поприще!

Пенка Иванова

Tук сме поместили два избрани разказа от книгата, но препоръчваме при по-високи нива на стрес да прочетете цялата книга.

За ползата от английския език

Може да звучи малко нескромно, но сред приятелите се славя като жена с развита интуиция. То ми е по наследство. Мама навремето казваше: Учи, чедо, да не работиш!“ И колко е била права! Аз не бях много послушно дете, та успях да се вредя в живота. Но другите деца, днес висшисти, са си накачили дипломите по стените поради липка на работодатели, на които да ги покажат.

Та аз, като родих детето, интуитивно усетих, че то трябва да знае чужди езици. Още докато бях в родилното, разработих план за действие. Щастливият татко, вместо да ми купува букети и всякакви там глезотийки, беше изпратен да закупи пълния комплект на Релакса по английски език. А вместа въртящите се мечета и всякакви там животинчета, над леглото на детко се въртеше изработената собственоръчно от мен английска азбука. И за да няма губене , вместо традиционната приспивна песничка се лееше моят глас, който произнасяше по най-артистичен начин буквичките, а на по-късен етап и кратки думички. Резултатите не закъсняха. Като при всяко друго дете първата думичка беше „мама“, но-по така „ма-ам“. Излишно е да казвам какъв беше възторгът ми. А гордият татко извади шишето с гроздовата и почерпи аверите си за светлото бъдеще на нашето слънчице.

Детето определено показа талант за езици. В забавячницата напредна много. Баба обичаше да го води на сбирките със своите приятелкиу където плетяха дантели, слушаха стари градски песни и похапваха бяло сладко. И там милота ставаше център на внимание.

– Как си, чедо? – питат го те. А то на мама ненагледното отговаряше:

– А, ам ъ хапи бой – за непросветените „Аз съм щастливо момче“. А баба, нали хем недочувау хем от английски нищо на разбира, се черви и пояснява:

– Ами ще яде бой, като хапе. То и зъбките му едни остри…

А когато като всяка самоотвержена българска баба го гонеше из двора със закуската и се мъчеше да му натика някой залък в устата, то й викаше Биг, Биг, демек „голям е залъкът“. И пак оставаше неразбрано милото.

– Как ще е от бик, бе. Чисто свинско е, леля ти Мира от село ни го изпрати.Да удешу та голям да порастеш! – Уточняваше бабе.

Ами порасна детето и реши от благодарност да учи баба си на нглийски.Като дойдат комшийките у дома и й донесат я каисийки, я доматки от градините, та я подканя:

– Кажи, бабо, тенк ю!

Заради това взеха да й викат англичанката. Такива работи. Седим си оня ден. Баба гледа сериала, благоверният забил нос във вестника, а аз си действам в кухнята по задачките, дето съм си ги поставила сама. Трябва даподчертая, че на мен много трудно някой може да ми заповядва.детето стои на компютъра и се рови вм Интернет.То много интересни неща имало там, но това е друга тема. Та рови си детето и попада на Плейбой.

-Тате, Плейбой е играещо момче, нали? Тате, какви ли игри ще има там, а?

Татко му изсумтява нещо, което може са е „да“, може и „не“. Напоследък с такъв инерес следи сагата със софийския боклук, все едно баба – любимия си сериал.Enter

Всички друто минава и заминава покрай ушите му. Детето не е свикнало да му се противоречи и приема изсумтяването за „да“. И научи, че порасналите момчета имат и други игри, освен компютърните. И то в доста хард вариант. Ама то и от такива уроци имат нужда младите.

А аз съм много доволна, защото се оказа, че съм била права. Ето, най-после Европа разбра, че без нас е заникъде. Вече е евродепутати имаме.що пък да не е моето дете, като навърши подходяща възраст? Доказа, че владее английския до съвършенство. Тя и мама ще се окаже права. Само е трябвала да уточни какво точно да се учи. Мълко ме притесни съседката София. Тя, нали много се рови известниците, чела наскора, че да си евродепупап било много стресиращо. То не бело заседания, комисии, непрекъснатите полети да не говорим. Толкава било трудно, че слабеели. Ако, дай Боже, замисълът ми се осъществи, ще изпращам на моето ангелче от ония сармички, дето само аз готвя, че и други вкусотийки. Не само че няма да отслабне, ами може да ме уреди на работа в тамошнота барче. Да усетят и европейците какво значи хубава храна. И защо да лети непрекъснато? Да си седи там. Как иначе ще разбере колко много му липсва България и коклко е хубава, а? Така де, всеки проблем има решение. Мен едно евродепутатство няма да ме уплаши. А и откъдета и да го пжогледнешу по-добре да си стресиран в Брюксел, отколкото в България, нали?

За любовта няма възраст

Звъни се на вратата. Още с появата ми един мъж ме засипва с порой от думи:

– Госпожо, как може такова нещо? Не съм очаквал проблеми от семейство като Вашето! Вярно е, че на тази възраст… Определено не мога да разбера за какво става дума. Може би Страхил, детето, се е забъркало в някоя интрига с дъщерята на господина. В това време комшийката отсреща изскочи и старателно започна да бърше парапета на стълбището.

– Господине – успях да вметна – влезте! Сигурна съм, че ще разрешим проблема. Те сега младите не са като нас…

– Какви млади, госпожо? Вие май ми се подигравате, а? – продължава непознатият и профучава край мен.

– Страхиле-е! – на път за хола викам детето. То веднага дотърча, на мама милото гардже. И с интерес загледа развълнувания мъж. И подкрепление си викате.

-Ето какво голямо дете имате…Гледам Ви интелигентна жена…Как допускате такова нещо?

Боже, този човек ще ме побърка. Дали пък Миле не се е забъркал в някоя история. То нали влиза в критическа връзка, а и напоследък все закъснява. Уж все някакви проверки имали… Хм…

– Господине, успокойте се – само дето не му удрям шамар, ама чувствам как и аз скоро ще изпадна в истерия. – Жена ви също сигурно има известна вина.

-Хайде сега и жена ми. Жена ми е кротка като агънце. Даже сама ми каза… Ако не беше тя да ми отвори очите!..

-Ама какво Ви каза? – щом сама си признава или е някаква романтичка, или някоя лудя! А може да не е толкова тежко положението. Само някоя служебна вечеря и тоя да ми размаха томахавка. -Какво, какво? Истината! Ние с нея си нямаме тайни. Така че моля да вземете мерки и да стоите далеч от семейството ми.

-О, за вземането на мерки не се безпокойте! Даже ще се подсигуря… – Аз съм доста изобретателна, господинът още не знае, но на Миле ще му се види тесен не само апартаментът, ами светът…

-Благойчо, ти ли си? – това е баба, която тъкмо влиза от разходка. Напоследък вместо сериали да гледа, е взела по-често сред природата да ходи.

-Бабо, ти знаеш ли го? – пита детето.

-Ами да, Благойчо, на моя Благой внукът!

-Как твоя Благой бе, бабо? – изпелтечвам и сядам на фотьойла.

-Ами Благой. С него ходим на кино и се разхождаме в парка. Показвал ми е снимка. – Какво, Благойчо, дядо си ли търсиш? Ако се натърчиш, ще го хванеш. Ей сега се разделихме! Дядо ти много ми е говорил за теб, какво добро дете си, колко си възпитан. И красавец. Ама на живо още повече приличаш на него, тъй да знаеш!

Господинът беше онемял. Ама вие за баба и за Вашия дядо ли сте дошли да ми кажете? – облекчено питам аз

– Че какво, всяка възраст е подвластна на любовта. Какво точно Ви притеснява? Я остани на вечеря. Отдавна се каня да представя дядо ти у дома, ама той – притеснявал се. Сега в твое присъствие ще му е по-лесно. Викни и жена си. И тя голям ангел била! – баба с младежка стъпка забърза към балкона да викне на новия си приятел.

А аз… Аз само си мислех, че моят Миле е невинен!

Велислава Райдовска


За автора

Beлиcлaвa Paйдoвcĸa e пpeпoдaвaтeл във Физиĸo-тexнoлoгичния фaĸyлтeт ĸъм ΠУ „Πaиcий Xилeндapcĸи” в Cмoлян. Poдoм e oт пpeĸpacния гpaд Cтapa Зaгopa, a в oчapoвaтeлния Cмoлян e дoлeтялa пpeди пoвeчe oт 27 гoдини, ĸaĸтo ĸaзвa тя, нa ĸpилeтe нa любoвтa. C Kиpил имaт двe пopacнaли дeцa. Πo oбpaзoвaниe e инжeнep, пpeз 2015 e зaщитилa диcepтaциoнeн тpyд и e пpидoбилa нayчнa и oбpaзoвaтeлнa cтeпeн „дoĸтop”.

B cъaвтopcтвo или caмocтoятeлнo имa издaдeни yчeбниĸ, yчeбни пoмaгaлa и нayчни cтaтии в нaши и чyждecтpaнни издaния. B cвoбoднoтo cи вpeмe пишe пyблициcтиĸa и ĸpaтĸи paзĸaзи, ĸoитo пpeз гoдинитe ca пyблиĸyвaни в пpecaтa и в xyдoжecтвeни издaния: в-ĸ „Bcичĸo зa ceмeйcтвoтo”, в-ĸ „Cтъpшeл“, cп. „Πpoглeд“, Aлмaнax „Hoвa бългapcĸa литepaтypa пpoзa“ и дp. Beлиcлaвa Paйдoвcĸa е ученичка на г-жа Пенка Иванова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.