НЧ „Ахинора“ получи като дарение новата книга на Радка Гочева „Добротата ще спаси света“.
По трудния път на Доброто
Стихосбирката „Добротата ще спаси света“ съдържа 65 стихотворения, в които авторката разкрива дълбокото си убеждение, че в нашата действителност липсва устойчива ценностна система, и това трябва да се промени. Тя тревожно бие камбаната и призовава хората до поемат по трудния и трънлив път на Доброто. Мотивът за Добротата преминава като червена нишка през всичките стихотворения. Авторката е убедена, че именно Добротата ще спаси света. Този мотив съвсем естествено се преплита и с други мотиви: за смисъла на човешкия живот, за любовта и щастието, за личния избор… Лирическата героиня в стиховете носи същностните характеристики на авторката. Тя е жена, преминала „на попрището жизнено средата“, но млада по дух, жизнена и целеустремена, готова да атакува непревзети върхове. Дълбоко в сърцето си е скътала свидни спомени за „златното време на безгрижния детски живот“, за „куклата с рокля белоснежна“, за родителите и брат си, за родното гнездо, за дядовата къща, за съучениците си… Тези спомени й носят радост, но понякога в очите й парват сълзи. Знае, че времето не може да се върне назад, но от гърдите й се отронва носталгичен вопъл:
Ех, Време! Спри се, Време! Недей изтича през разтворените длани! „Родното гнездо“
Тя има очи за малките чудеса около нея – за цветенцето, разтворило своята пъпка, за малката звездичка на небосклона, за чудните трели на славея… Убедена е:
Чудеса се случват всеки ден –И Животът ни дори е чудо! „Чудеса“
Заредена с Мечти, Надежда, Любов и Вяра, смело се впуска в житейския танц. В съзнанието й чукат тревожни въпроси:
Има ли го днес Доброто?
Жива ли е още Любовта?
Ще изкореним ли нявга злото?
Ще достигнем ли до Мъдростта?
„Зазоряване“
Но тя не остава само до въпросите, а смело поема по трудната пътека към Доброто. Знае, че по този път трябва да тръгнат всички и непрестанно зове:
Как ще победи Доброто, ако спи у всички нас? „Разминаване“
Търси приятели, сродни души, с които да сподели трудната пътека. Облегната на сърдечно приятелско рамо, тя не само ще върви по избрания път, но ще открие и своето щастие. Въпреки че понякога е като ранена птица, че често е спохождана от Призрака на Самотата и пеперудените й мечти са стъпквани в калта, тя не унива. Напротив, отново се опитва пак да полети. Дори когато започва да усеща хладния повей на житейската есен, тя пак не се предава:
Старост ли? Недейте ме разсмива –
в нас живей младежки дух.
Любовта у мен е още жива
и в късна зима птичи хор дочух.
„Чудо“
Изпитва дълбоко съчувствие и състрадание към онеправданите /„Бродяга“, „Бродяга –2“, „Семейна драма“, „Старата жена“/. Знае, че е грях „на беден хляба да отнемеш“, „на жадния да не дадеш вода“, „скитника, навън, ако не сгрееш“. Чувството в стихосбирката „Добротата ще спаси света“ се движи в широк диапазон. В началните стихове е носталгично, породено от свидните спомени за детството, за родния дом, за приятелите… В отделни стихове е приглушено елегично – резултат от прекършени надежди, от несбъднати мечти, от разминаване с любовта. Но в цялата стихосбирка се налага бодрото, радостно и оптимистично настроение. Лирическата героиня превръща душата си в „храм на радостта“:
Радостта на всички ще покажа –
ще я нося винаги открита.
Болката си няма да разкажа –
тя ще си остане в мене скрита…
„Болката и радостта“
Въпреки че не са откроени графично, стиховете са написани в класически четиристишия. Предпочитаната от авторката кръстосана рима им придава песенност. Езикът е точен, ясен, образен и емоционален. Призивно-мобилизиращият ефект е постигнат с изобилие от въпросителни и възклицателни изречения. В някои от стихотворенията срещаме изрази, които имат характер на сентенции.
Страхливците в живота не успяват –успехите са само за смелчаги. „На моите съученици“
Щастието на света е толкоз, колкото човек си позволи. „Очакване“
На този свят остават Добрините, с които топлим нечии сърца… „Щастие“
Успехите не падат от небето. Успехите не идват даром. Успехите се раждат във сърцето. Животът е гигантски слалом. „Гигантски слалом“
Написаното тук е само опит да се надникне в поетичния свят на Радка Гочева. В стихосбирката „Добротата ще спаси света“ всеки може да намери нещо за себе си, да изпита мигове на естетическа наслада, да си направи изводи за своя живот.
Пенка Иванова
Щастие
Закичих във косата маргарита
и бодро тръгнах по паважа.
Поглеждат ме със завист скрита,
че щастието свое искам да покажа.
Побутват се, минавайки край мене,
и шушнат си едва – едва…
Застинали зад маски вледенени,
те афишират непрестанно гордостта.
Ей, хора, много сте ми смешни
със вашта светска суета.
Със ваште изводи погрешни
за моята Свещена простота…
Не се купува щастие с парите,
ни златото заменя любовта.
На този свят остават Добрините,
с които топлим нечии сърца…
Щастлива съм – да чуят всички!
Щастлива съм – ще кресна пред света!
Щастлива като пойна птичка,
която волно пее песента…
Радка Гочева
За автора
Авторката е родена на 29.05.1965 год. в гр. Казaнлък. Основно образование завършва в с. Бузовград, средно – в гр. Казанлък. Образователно-квалификационна степен Бакалавър – филолог придобива в ЮЗУ „Н. Рилски“ – гр. Благоевград. Пише стихове от 1998 г. През 2012 г. издава първата си поетична книга „Вечен кръговрат“. През 2015 г. излиза от печат втората й стихосбирка „Жажда за обич“. Радка Гочева е организатор на Националния поетичен конкурс „И във златна есен със любов и песен“ и на Традиционния фолклорен фестивал „Илинденско-Преображенска епопея“ в памет на участниците в Илинденско – Преображенското въстание от казанлъшкия регион. От 2011 год. е член на ЛК „Стамен Панчев“ – гр. Ботевград. От 2013 г. е член на Съюза на независимите български писатели.