В средата на двадесети век в село Яворово се отглеждали много и различни животни: волове, крави, биволи, коне, магарета, овце, кози, прасета, кокошки, пуйки, патки, юрдечки и др. Най-предпочитани животни били воловете. Използували ги за селскостопанска дейност. Всяко домакинство имало най-малко два вола, а някои – четири. Заедно с воловете понякога впрягали крави. През лятото на очите на воловете поставяли ресни, за да ги пазят от мухите. Изработвал ги яворовският обущар Иван Пенев Мангалаков, който имал работилничка и чираци. Всеки стопанин украсявал ресните според желанието и възможностите си. Най-хубави и добре гледани волове имали: Тотьо Балкански, Кольо Тъпанов, Калчоолу, Прангаджийските, Печевите. Биволи отглеждали само 5-6 семейства. Воловете се пасели от сюрокчии, а невпрегатния добитък (крави и телета) – от говедари.
Йовка Боева, Иванка Стоянова и Станка Гьонева
Пеньо Митев гледал хубави коне
Половината от яворовските домакинства отглеждали и коне, които също използували за селскостопанска дейност. Всяко семейство си имало кола, а по-заможните – кола и каруца: Руси Тотев Рачков, Гьоньо Тотев Рахнев и др. Най-хубави били покритите каруци на Таньо Енчев, Иван Попхристов и Георги Добрев. Всички се стремели да закупят за конете си по-здрави и по-красиви кошуми, огърлици,юлари, кантарми, гемове за язда ,седла, пискюли.
31.01.1943 г. – пред къщата на Гьоньо Енчев. Денчо Ганев води магарето на Неделчо Вълков Карадимов. На магарето: Гьончо Гьонев, Иван Коев Гьонев, Стоянка Енчева. Отстрани – Тана Гьонева
Магарета имало във всяко домакинство.
На сбор в с. Яздач 30.05.1940 г. – Симон Гьонев с компания
Предпочитан от яворовци поминък бил чобанлъкът. През 1934 година в селото имало 14 000 овце. През пролетта стопаните закупували от Карнобатско овце за мандруване. Доели ги цяло лято и през есента ги продавали. В селото имало няколко мандри – у Коста Пеев, у Ганьо Гьонев и у Петко Събев. В тях мандраджии, идващи отвън, изработвали до месец август кашкавал и след това до Кръстонден – сирене. По-възрастните яворовци си спомнят за дядо Алекси Каракачанина, за Доньо от Голямо село (Тъжа), Казанлъшко и за Кольо от Стара Загора – голям майстор на сиренето.
Прасетата се пасели от свинари. Събирали ги сутрин на площада и ги карали към местността „Водениците“. Имало и смесени сюрии от свине и магарета. Много яворовци отглеждали кокошки, патки и пуйки, а които живеели край реката – юрдечки. Юрдечите яйца боядисвали за бораци на Великден, тъй като черупките им са по-твърди. Неделчевите пък имали по-странни птици – винтовчета. Те били големи колкото юрдечки – шарени и качулати. След 1949 год. започва колективизацията на селското стопанство, а от 1.01. 1950 година – събирането на земеделския инвентар и работния добитък. Много стопани не си давали инвентара и добитъка доброволно. Взели им ги насила. Някои предпочели да продадат или заколят животните си.
Рачо Господинов – с воловете
В ТКЗС – с. Яворово, отначало се отглеждат волове, крави, телета за угояване, коне и най-вече овце. В селото има свинеферма и птицеферма. Тъй като в селското стопанство навлиза техниката, нуждата от волове и коне отпада. Постепенно западат кравефермата, телчарника и птицефермата. По време на ликвидацията на ТКЗС част от овцете са раздадени на кооператорите, а останалите – продадени. Сега животновъдство в Яворово има само в частния сектор.
В началото на 20 век , освен в църковния храм, християнски ритуали се извършвали и на специални обредни места, наричани от населението „черквички“. В Яворово са известни:
- „черквичката“, непосредствено до чешмата на Дренчето,
- Гергьовската „черквичка“, която се намира на 200 м от дома на Делииванови и
- Сто Илия /С,ти Илия), отстояща на 20 м източно от гробищния парк.
Пенка Иванова