Ветераните от Отечествената война разказват


Симон Т. Кермекчиев

През 1934/1935 год. завърших школа за кандидат подофицери при Щаба на Девета пехотна пловдивска дружина. Натрупаните в школата знания ми помогнаха да се върна от Отечествената война без драскотина. На фронта воювах заедно с брат си – аз бях в първите редици на воюващите в участъка Драва-Мур, а брат ми беше изтеглен на втора фронтова полоса, на по-безопасно място. Бях боец от Десети полк на Втора дружина. За участието си в редица акции многократно бях поздравяван пред строя от командира на отделението – офицера Зафиров.

Разказа записа: Иван Пенчев


Видьо Тонев Грозев

И аз участвувах във втората фаза на войната в състава на Десети артилерийски полк. Бях артилерист в Първа батарея, аз стрелях с оръдието. Взех участие в много боеве. Спомням си боя при град Нягадад. Най-отпред вървяха пехотинците, при тях беше най-тежко. Ние ги следвахме отзад. От пехотата имаше най-много убити, в това число и от нашето село. От нашата батарея нямаше убити. Минахме през цяла Унгария и стигнахме австрийската граница. Там научихме за капитулацията на Германия.

Разказа записа: Христина Желева


Пейо Рачев Караславов

Участвувах във втората фаза на войната в състава на Десети артилерийски полк. Бях на фронта в Унгария. Задачата ми беше да карам кухнята на поделението. Взех участие в боя при железопътната линия Маргит .Няма никога да забравя как ни нападнаха седем самолета. Оттеглихме се в една река, докато отминат, но когато излязохме, те отново ни атакуваха. В боя бяха ранени девет души и много бяха убити. Видях как убиват Иван Минев Риндов и Деньо Енчев Дюлгеровски от нашето село. Победата ни свари в унгарското село Кутириба.

Разказа записа: Христина Желева


Иван Ганев Рахнев

Участвувах във втората фаза на войната в състава на осма пехотна тунджанска дружина. На 25.11.1944 год. с влак от Харманли заминахме за фронта. Стигнахме до Белград и тъй като линията пред нас беше прекъсната, се отправихме пеш към Хърватска. На 19.12.1944 год. заехме позиции край село Орлик и окопахме оръдията си. Пред нас се движеше пехотата. Немските войски ни нападнаха. Нашите отстъпиха, отстъпихме и ние, като изоставихме оръдията си. Изтеглихме се в една гора. Като се стъмни, взводният командир ме изпрати с още един войник да разузнаем обстановката. Към нас се присъедини и един доброволец. При изтеглянето ни беше убит отдельонният ни командир. На следващия ден целият ни взвод се завърна при оръдията. На тези позиции останахме още десет дни. След това заминахме за Унгария. Пресякохме река Дунав и се установихме до село Бабоча. На 26.03.1945 год. започна настъплението. Немците обградиха десети пехотен полк. Ние отидохме на помощ и ги отблъснахме. В това сражение загина нашенецът Иван Минев Добрев. Тук се срещнахме и с други фронтоваци от нашето село: Ташо Стоев, Петко Делчев и Пейо Рачев. От този момент започна нашето настъпление. Немците напуснаха своите позиции и започнаха да отстъпват. Вървейки след тях, стигнахме до град Чурго, Унгария. Там ни настигна вестта, че Берлин е паднал. По нареждане на командуването продължихме преследването, пресякохме австрийската граница и продължихме напред. Завърнахме се в България с чувство на изпълнен дълг.За участието си във войната бях награден с два медала.

Разказа записа: Иван Генчев Кирчев


Слави Иванов Милчев

Участвувах във Втората световна война като командир на отделение в ротата на поручик Педев. Воювахме през втората фаза на войната на територията на Унгария. Стигнахме до германската граница. Там ни завари краят на войната – 9.05.1945 год. Няма да забравя докато съм жив една от най-смелите атаки. Разузнавачите ни съобщиха, че в района срещу нашите позиции немците са пленили около 15-20 наши бойци, които могат да бъдат убити или изпратени в лагерите на смъртта. Нямаше време да търся командира на взвода или на ротата. Събрах отделението, съобщих им за случая и предложих да атакуваме. Спешно организирахме атаката и с щурм се спуснахме срещу врага. Пленените бойци бяха освободени, немската част беше принудена да отстъпи на по-далечни позиции. За тази смела операция бях награден с орден за храброст. Имам и други награди: медал от руското командуване, медал послучай 30-годишнината от победата над немския фашизъм.

Разказа записа: Ганчо Симеонов


Кольо Иванов Паскалев

Участвувах във втората фаза на Отечествената война. Бях 20-годишен – тъкмо се бях уволнил от редовната военна служба и ме взеха запас. На 31.03.1945 год. започнахме настъпление при с. Капушвар и Ренибешине. През нощта един голям немски танк се беше придвижил до другия бряг на канала. Когато го забелязаха, нашите започнаха да го обстрелват, но оръдията ни бяха 37-милиметрови и не можаха да го поразят. Той започна да бълва огън по нашите позиции. Тогава бяха убити двама винаровци – млади войници: Деньо Иванов Нодов и Иван Петров. През деня не можахме да ги приберем. Трима души от нашата рота /аз, Вътьо Нодов – брат на Деньо, и Добри Николов/ отидохме с една българска каруца през нощта. Като светнеха ракетите, залягахме на земята, а като станеше тъмно, ставахме и продължавахме напред. Намерихме ги и ги докарахме в Лобот – изкопахме им гроб и ги погребахме. В селото имаше две големи църкви – там донасяха телата на убитите. Всеки ден ходех там да видя дали има яворовци. За участието си в Отечествената война съм награден с пет медала – три от българското и два от руското командуване.

Разказа записа: Пенка Иванова

За съжаление информаторите вече не са живи.

стр. 106 от книгата „Село Яворово в 1300 годишната история на България“ на Вътю Марков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.