„Добротата ще спаси света“ – Радка Гочева

През месец юли 2020 год. Нч „Ахинора“ получи като дарение новата книга на Радка Гочева „Добротата ще спаси света“. Авторката е родена на 29.05.1965 г. в гр. Казанлък. Основно образование завършва в с. Бузовград, средно – в гр. Казанлък. Образователно-квалификационна степен Бакалавър – филолог придобива в ЮЗУ „Н. Рилски“ – гр. Благоевград. Пише стихове от 1998 г. През 2012 г. издава първата си поетична книга „Вечен кръговрат“. През 2015 г. излиза от печат втората й стихосбирка „Жажда за обич“. Радка Гочева е организатор на Националния поетичен конкурс „И във златна есен със любов и песен“ и на Традиционния фолклорен фестивал „Илинденско-Преображенска епопея“ в памет на участниците в Илинденско – Преображенското въстание от казанлъшкия регион. От 2011 год. е член на ЛК „Стамен Панчев“ – гр. Ботевград. От 2013 г. е член на Съюза на независимите български писатели.

ПО ТРУДНИЯ ПЪТ НА ДОБРОТО

Стихосбирката „Добротата ще спаси света“ съдържа 65 стихотворения, в които авторката разкрива дълбокото си убеждение, че в нашата действителност липсва устойчива ценностна система, и това трябва да се промени. Тя тревожно бие камбаната и призовава хората до поемат по трудния и трънлив път на Доброто. Мотивът за Добротата преминава като червена нишка през всичките стихотворения. Авторката е убедена, че именно Добротата ще спаси света. Този мотив съвсем естествено се преплита и с други мотиви: за смисъла на човешкия живот, за любовта и щастието, за личния избор…

Лирическата героиня в стиховете носи същностните характеристики на авторката. Тя е жена, преминала „на попрището жизнено средата“, но млада по дух, жизнена и целеустремена, готова да атакува непревзети върхове. Дълбоко в сърцето си е скътала свидни спомени за „златното време на безгрижния детски живот“, за „куклата с рокля белоснежна“, за родителите и брат си, за родното гнездо, за дядовата къща, за съучениците си… Тези спомени й носят радост, но понякога в очите й парват сълзи. Знае, че времето не може да се върне назад, но от гърдите й се отронва носталгичен вопъл:

Ех, Време! Спри се, Време!

Недей изтича през разтворените длани!

(„Родното гнездо“)

Тя има очи за малките чудеса около нея – за цветенцето, разтворило своята пъпка, за малката звездичка на небосклона, за чудните трели на славея… Убедена е:

Чудеса се случват всеки ден –

И Животът ни дори е чудо!

(„Чудеса“)

Заредена с Мечти, Надежда, Любов и Вяра, смело се впуска в житейския танц. В съзнанието й чукат тревожни въпроси:

Има ли го днес Доброто?

Жива ли е още Любовта?

Ще изкореним ли нявга злото?

Ще достигнем ли до Мъдростта?

(„Зазоряване“)

Но тя не остава само до въпросите, а смело поема по трудната пътека към Доброто. Знае, че по този път трябва да тръгнат всички и непрестанно зове:

Как ще победи Доброто, ако спи у всички нас?

(„Разминаване“)

Търси приятели, сродни души, с които да сподели трудната пътека. Облегната на сърдечно приятелско рамо, тя не само ще върви по избрания път, но ще открие и своето щастие. Въпреки че понякога е като ранена птица, че често е спохождана от Призрака на Самотата и пеперудените й мечти са стъпквани в калта, тя не унива. Напротив, отново се опитва пак да полети. Дори когато започва да усеща хладния повей на житейската есен, тя пак не се предава:

Старост ли?

Недейте ме разсмива –

в нас живей младежки дух.

Любовта у мен е още жива

и в късна зима птичи хор дочух.

(„Чудо“)

Изпитва дълбоко съчувствие и състрадание към онеправданите („Бродяга“, „Бродяга – 2“, „Семейна драма“ , „Старата жена“). Знае, че е грях „на беден хляба да отнемеш“, „на жадния да не дадеш вода, „скитника, навън, ако не сгрееш“.

Чувството в стихосбирката „Добротата ще спаси света“ се движи в широк диапазон. В началните стихове е носталгично, породено от свидните спомени за детството, за родния дом, за приятелите… В отделни стихове е приглушено елегично – резултат от прекършени надежди, от несбъднати мечти, от разминаване с любовта. Но в цялата стихосбирка се налага бодрото, радостно и оптимистично настроение. Лирическата героиня превръща душата си в „храм на радостта“:

Радостта на всички ще покажа –

ще я нося винаги открита.

Болката си няма да разкажа –

тя ще си остане в мене скрита …

(„Болката и радостта“)

Въпреки че не са откроени графично, стиховете са написани в класически четиристишия. Предпочитаната от авторката кръстосана рима им придава песенност. Езикът е точен, ясен, образен и емоционален. Призивно-мобилизиращият ефект е постигнат с изобилие от въпросителни и възклицателни изречения. В някои от стихотворенията срещаме изрази, които имат характер на сентенции.

Страхливците в живота не успяват –

успехите са само за смелчаги.

(„На моите съученици“)

Щастието на света е толкоз,

колкото човек си позволи.

(„Очакване“)

На този свят остават Добрините,

с които топлим нечии сърца…

(„Щастие“)

Успехите не падат от небето.

Успехите не идват даром.

Успехите се раждат във сърцето.

Животът е гигантски слалом.

(„Гигантски слалом“)

Написаното тук е само опит да се надникне в поетичния свят на Радка Гочева. В стихосбирката „Добротата ще спаси света“ всеки може да намери нещо за себе си, да изпита мигове на естетическа наслада, да си направи изводи за своя живот.

Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.