Книгата „Калила и Димна“ е съставена от притчи и разкази на индийските мъдреци.
Индийският първоизточник е изчезнал безвъзвратно. Преди това обаче бил преведен на пахлави (староперсийски). Но после староперсийският превод изчезнал. Ала преди да изчезне бил преведен на арабски през 750 година. И оттогава насам, вече хиляда двеста и шейсет години „Калила и Димна“ шества по света, превеждана от арабския превод, който е придобил стойност на оригинал.
Удивително е преданието за „Калила и Димна“. Според него лекарят Барзауи се явил пред персийския цар Анушируан и му разказал, че в индийските планини има една трева, от която ако се приготви лекарство и се напръска с него мъртвец, той ще оживее. Царят изпратил Барзауи да намери от тази трева. Той пребродил всички планински пътеки на Индия, опитал всичките й треви, но такава трева не намерил. Тогава открил най-стария и най-учения измежду всички мъдреци. Когато го попитал за чудотворната трева, ученият казал: „Планините – това са науките, мъртъвците — това са непросветените, а тревата – това е „Калила и Димна“, която ги изтръгва от мрака на незнанието.
Книгата „Калила и Димна“ е създадена за всички. За децата – за да се учат на ум и разум от притчите, поднесени на достъпен език и в увлекателна форма. За младите – за да следват пътя на разума. За старите – за да препрочитат натрупаната мъдрост и да размишляват върху изминатия от тях житейски път.
За царете и държавниците – за да управляват със светъл ум и щедро сърце.
За писателите и за поетите – за да черпят сюжети и форми.
„Калила и Димна“ не е книга, която се чете на един дъх. Четеш я бавно, връщаш се, препрочиташ я, многократно четеш сентенциите, стараеш се да запомниш крилатите фрази, препрочиташ забавните ситуации, в които изпадат героите й, за да се посмееш, и така, постепенно, книгата ти става настолна. Ето някои извадки от мъдрата книга:
„Разумът е залог за всичко добро. Той се придобива чрез опит и учение и е скритата природа на човека, спотаен у него, както се спотайва огънят в камъка или в дървото. Не можеш да го видиш, докато нечия ръка не изтръгне искра. Но стане ли това, виждаш тогава и светлината, и пламъка. Така и умът — спотайва се у човека, докато не го открие учението и докато не му даде сила опитьт. Укрепне ли веднъж обаче, той започва да управлява опита, става опора на учението и отличителен белег на всяко нещо, пропъжда всяко зло. Няма нищо по-добро от ума и образоваността.“
„И казват, че никой не бива да мери ръст с две неща: знанието и смъртта.“
„И казват: наистина учението откроява ума, както маслото, подсилва огъня и увеличава светлината от него. Знанието издига онзи, който го притежава, както се издига нагоре топка от удара на силен мъж.“
„…при всичката радост и красота, в приятелството има много мъки, и страдания, и тъги; после всичко свършва с разлъка. Като черпак, от който се ползват; докато е нов и здрав загребват горещата супа, а счупи ли се – захвърлят го в огъня.
„Земният живот е като солената вода – колкото повече пие жадният от нея, толкова повече се усилва жаждата му. Той е като оглозгана кост, докопана от куче; почувствало в нея мириса на месо, кучето продължава да я дъвче и колкото повече я гложде, толкова повече усилия му струва, докато най-сетне си разкървави устата, а трудът му с нищо друго не се възнаграждава, освен с израняване и разкървяване на устата. Животът е като ястреб, захапал къс месо, а около него са се насъбрали птици и той с усилие се брани, докато накрая го изплюе, измъчен и уморен. Или като гърне с мед, на чието дъно има отрова – този, който вкусва от него, получава кратко удоволствие, а на дъното е смъртта от отровата. Или като сънищата, които носят радост на спящия, но щом се събуди, секва радостта му. Или като мълния, която за миг осветява небето и изчезва, а тоя, който се е надявал за светлината й, остава в мрака. Или като копринената буба, която, колкото повече се омотава в пашкула си, толкова по-плътни стават намотките и толкова по-далече остава тя от изхода.“
„Както езикът губи силата си поради изтощеност на сърцето, така храбростта е нелепа, когато умът греши. Умът и храбростта вървят ръка за ръка и ако едното се загуби в борбата, другото е безсмислено, но умът трябва да взема връх над храбростта. Защото много неща се разрешават само с ум, ала нищо не се постига без ум.“ „…обикновено низките и страхливите винаги завиждат на доблестните и достойните, защото те им пречат. Откак свят светува невежите завиждат на учените, подлите – на благородните и злите завиждат на добрите.“
По материали от Интернет