Старите хора разказват…
Членовете на НЧ “Ахинора-2006 г.” отдават изключително значение на проучвателната и изследователска работа за традициите в честването на християнските и календарни празници. Вече са проучени и описани празниците: Коледа, Нова година, Бабинден, Трифон Зарезан, Лазаровден, Великден, Гергьовден, Петровден, Деня на народните будители.
В тази статия ще ви запознаем и с начина, по който е отбелязван Никулден.
Тъй като Никулден е семеен празник, попитахме хора, които в рода си имат Никола и Николина. В Яворово това не са най-разпространените имена. Никола по-често се среща в краткия си вариант – Кольо.
Свекърът на баба ГАНКА РАШКОВСКА се казвал Кольо Кирев Рашковски. Така се нарича и нейният син. Баба Ганка си спомня, че това бил един от най-тачените празници в тяхното семейство. Тогава на гости идвали дъщерите на свекъра й – Мина, Дона и Бойка. Бойка пристигала от село Яздач, където била омъжена, яздейки голямо магаре. С подаръци за именника идвали и двете му дъщери – Рада и Стояна, зетьовете Гьоньо Миневски и Христо Иванов, брат му Симеон Кирев. За Никулден дядо Кольо си оставял едно агне, което изпичал за гостите. За празника задължително се приготвяла риба с парички /шаран/ – за берекет. Отначало, след като я изчистели и измивали, осолявали я, нареждали я в подмазана с мазнина тавичка и я изпичали във фурната. Като се изпичала от едната страна, обръщали я от другата. По-късно започнали да пълнят шарана с плънка и тогава да го пекат. Баба Ганка си спомня, че на Никулден ходели на църква и оставяли там за здравето на именника хавлии, ризи, престилки. След като се наобядвали, всички отивали на хоро на Русевата поляна, където свирели: баща й Видьо – на киминча, Иван Балкански – на цигулка, Христо Бацов и Гьоньо Найденов – на кавал, Енчо Мишев – на кларнет. На Никулден хората се поздравявали със следната скоропоговорка: Никулица върволица, кола дърва, кола брашно.
Това било така, защото като се зададе зимата, най-голямата грижа на хората били дървата и брашното.
И в дома на ВЪЛКА НЕДЕВА МОНЕВА Никулден бил тачен празник. Нейният свекър също се казвал Кольо – на името на кръстника си. Кольо се казва и нейният син – на името на дядо си.
Подготовката за празника започвала от предишната вечер, когато се омесвала празничната питка. Сутринта, след като биела църковната камбана, всички отивали на църква. На обяд с дребни подаръци за именника пристигали гостите. Гощавали ги със зелева манджа, ориз и задължително риба с парички /люспи/. Всяка година майка й и баща й ходели на гости на свои близки в Бургас и донасяли оттам паламуд. Осолявали го и го поднасяли на гостите нарязан на филийки или сготвен с ориз. Младите също тачат празника и обикновено готвят шаран с плънка от изпържен лук, домати, орехи и дафинов лист. Вълка с умиление разказва за листниците в двора, за наредените на одъра цепеници дърва и за хората на Русевата поляна. И си спомня как майка й се тюхкала: “Тъй ли не свършиха тия празници. Заболяха ма ръцете от обличане и събличане.”
По-пищно се отбелязва Никулден в населените места, чийто празник е на този ден. Такова е село Кънчево. Нашите приятелки от Кънчево бяха любезни да ни предоставят празнични кулинарни рецепти за Никулден, но тях ще ви представим в нова секция в сайта през следващата година.
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“