Стара Загора е поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, в Стара Загора са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници: П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова…
Поетичната традиция на града е съхранена от плеяда съвременни творци. В бъдеще ще имаме специално място за старозагорските поети в нашия сайт.
Стайко Тополов
Стайко Тополов (Стайко Илиев Стайков) е роден е на 6 март 1939 г. в с. Савино, Ямболско. Родителите му са бежанци от Беломорска Тракия. Детството и младостта му минават в гр. Чирпан. Завършил е през 1963 г. Инженерно-строителния институт в гр. София. Оттогава досега живее и работи в гр. Стара Загора. Трудовият му стаж е натрупан по строителните обекти в Стара Загора, а накрая (през 90-те години на миналия век) и по строежите в Русия и Украйна. За добра работа е награждаван с правителствени награди.
Хумористични стихотворения и епиграми пише и публикува още от студентските си години. Сътрудничи на вестници и списания като “Стършел”, “Трета възраст”, “Народна младеж”, “Студентска трибуна”, “Тримата глупаци”, “Литературен глас”, сп. “Читалище” и др. Включвани са негови творби в престижните национални антологии “Светулки в тунела” – 2000, 2001, 2002 и 2003 г.
Носител е на втора награда от конкурс на в-к “Стършел”.
Семеен е, с две дъщери.
КНИГИ
- Изстрели
- Шамари
- Ритници
- И те си отвориха устата
- Вътре сме
- Галерия “Шарж“
- Въшка на чело
- До Европа и назад
Пенка Иванова – Предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“
ЗАЩО ЛИ?
Тополата избрах за псевдоним.
Защото прав съм.
И непоклатим.
При всеки спор.
Дорде се случи някой със топор.
ЗВЕЗДИ
Оня ден детето ме попита
да му кажа нещо за звездите.
За звездите, казвам, питай мен.
Па като започнах вдъхновен.
Заизреждах футболни звезди
в днешно време, пък и отпреди.
За звезди на хумора му казах.
За звездите на естрадата и джаза.
А забравих, хич не се сетих,
за звездите дребни по небето.
ТАМ КРАЙ ГОРАТА
Наперен млад клон подмята
към корените
в земята:
– Там долу, във тая кал,
за нищо не бих стоял.
Отвръща му един корен:
– Без нас изсъхваш бе, глупчо горен.
РИТНИЦИ
Влязохме в спор – АЗ и той.
Стигна се и до бой.
Дори се сритахме.
За края недейте ме пита.
Та той бил с копита!
ГЪБИ
Не ги сеем.
Никой не ги тори.
Не ги поливаме дори.
Само берем.
И току някой серсем
забрави нещо много основно.
За двойниците отровни.
БОЖА РАБОТА
“О, как можах да го създам!” –
възкликнал Господ за Адам.
А Адам бил още по доволен.
Като жребче лудувал си на воля.
Безгрижен като птичките божии,
нямал нужда от дрехи и кожи.
Не му трябвало дори и листо.
Никой не питал: “Къде?” и “Защо?”
Но ето идва моментът, когато
едно чувство, до тогаз непознато,
усетил Бог отляво, в сърцето.
Завист, лека завист усетил.
Та чак се плеснал по чело
– Бре!
Тоз човек май е зидя добре!
И го заоглеждал в ребрата.
Та тъй се е пръкнала жената.