“Неспокоен залез” е повест за живота в малък провинциален град в последните години на тоталитарното общество и по време на така и несъстоялия се преход към демокрация. Авторката сама открива целите, които си е поставила: да разкаже как социалните промени неминуемо оставят отпечатък върху човешките съдби и характери; да покаже, че някои черти от характера никога не се променят; да запечата характерния градски жаргон, да използва думи и изрази, които е запомнила от своята “градска” баба, както и от своите баба и дядо, които живеят на село.
Сюжетът проследява живота на семейството на Райна, Тодор и трите им деца: Станчо, Григор и Теменужка. В центъра на повествованието обаче е Райна. Тя е събирателен образ на българката, носител на най-същностните й характеристики. Още като девойка проявява мъдрост – вярно преценява характерите на младежите, които я ухажват, и свързва живота си с кроткия и трудолюбив Тодор. Коварна болест обаче го поваля и тя трябва да се труди неуморно, за да не лишава децата си от най-необходимото. Грижовна снаха, вярна съпруга и всеотдайна майка, Райна с любов оглежда и възпитава децата си. Когато поотрастват, момчетата се насочват към дърводелството, а дъщерята започва работа във фабрика за тъкане на килими.
Докато са малки, момчетата, въпреки някои отлики в характерите им, се разбират добре. Но когато “любовта започва да се прокрадва в сърцата им и да смущава сънищата им”, различията между тях се задълбочават. Големият брат Станчо е по-импулсивен, стреми се да облекчава труда си, не се свени да използва и прилага чужди идеи. Не се посвенява да отмъкне Ирина – момичето, на което брат му първи спира погледа си, дори да се ожени за нея седмица преди да замине в казармата. Григор е по-разумен. Той работи с мисъл. Спокойно приема сватбата на своя брат, тъй като у Ирина е забелязал неща, които не му се нравят. Пък и в сърцето му пламва обич към бедното сираче Марийка. Миловидното и личице, ясният й поглед и девичата й невинност завладяват съзнанието му. Пестеливо, само с няколко щрихи Василка Дойчева съумява да изгради ярки образи и запомнящи се картини.
Свързването на Станчо с Ирина служи за завръзка на повестта. От този момент действието се развива във възходяща линия Присъствието на снахата променя живота на семейството. За радост на все повече отпадащия от болестта Тодор се появява първото внуче. На плещите на Райна лягат нови грижи и отговорности. Невестата се оказва дяволска жена. Тя с нищо не помага в домакинската работа. Често спира погледа си върху немирните къдрици по челото на младия си девер, Той с яд усеща как го дебнат тъмните й очи. Опитът й да го съблазни се проваля и това я озлобява. Желание за отмъщение я задушава. Към казармата заваляват писма, в които тя се оплаква от всички вкъщи. Оттам пък пристигат заповеди да не карат Ирина да работи, да й дават пари да си купува, каквото пожелае, да събират пари за къща, в която да се отдели новото семейство. Атмосферата вкъщи става непоносима. Животът на Райна се превръща в кошмар.
А в това време любовта между Григор и Марийка разцъфтява. Младежът се представя на семейството й, разкрива сериозните си намерения. Преди да замине войник представя изгората си и на своите родители. С много светли чувства и човешка топлота е наситена картината на сгодяването им.
Увлекателно Василка Дойчева разказва за изпращането на Григор и неговите връстници в казармата. Съвременните млади хора не могат да си представят весело-тъжната атмосфера на това изпращане. Следващите няколко месеца са най-трудните в живота на Райна. Тя трябва да преживее и смъртта на съпруга си и т.н. колективизация, и все по-засилващото се отчуждение в семейството. Относително спокойствие в къщата внася изволняването на Григор и женитбата му с Марийка. На Ирина Райна подарява своя годежен пръстен, но когато дава на Григор бащиния му годежен пръстен, тъмна сянка минава през погледа на Станчо. Майчиното сърце се тревожи и за съдбата на Нуша. Въпреки че не харесва избраника й, тя й помага да му пристане. Своещината все повече завладява Станчо и той предлага да построят в двора нова къща за неговото семейство. Райна с болка слуша пазарлъците между децата си. От устата й се изтръгва горък вопъл: “…двора ще разделите, къщите ще разделите, майка си как ще разделите?” Не след дълго е разделена и дърводелската работилница. В публицистични отклонения Василка Дойчева маркира настъпилите промени, като не скрива разочарованието си от другата страна на демокрацията. ”Накъде отива този свят, Боже?” – често се пита Райна. Кулминацията на действието настъпва, когато трябва да се поделят върнатите земи. Станчо не прощава на майка си, че при подялбата на нивите си е оставила дял за себе си, и дори не отива да се прости с нея преди смъртта й. След това действието стремително върви към своята развръзка. По-големият брат става роб на омразата. Злорадства, когато умира съпругата на брат му. Отношенията между тях стават още по-лоши. В епилога на повестта авторката с болка говори за скъсаните връзки между двамата братя, които да края на живота си не намират път един към друг.
Въздействието на повестта се дължи както на драматичния сюжет, на завладяващите образи и картини, така и на езика , на който е написана. Василка Дойчева притежава безспорен белетристичен талант. Умело индивидуализира героите не само чрез портретите и характерите им, но и чрез речта. Присъствието на думи като джаминки (топчета), мирищико (индрише), прокшинитра (сватовник, сватовница) и др., характерни за асеновградския говор, придават особено очарование на повествованието. За това допринася също така свежият и динамичен диалог.
“Неспокоен залез” е книга, която трябва да се прочете. Прочитът й не само ще достави естетическа наслада, но ще породи размисли за това кои сме, как трябва да живеем и какви трябва са взаимоотношенията между хората.
Пенка Иванова