„Обречени на забрава“ – Надежда Любенова

През 2014 год. излезе от печат 19-та книга на пловдивската поетеса Надежда Любенова – „Обречени на забрава“. Тя съдържа 321 поетични къса, посветени на забравени герои и събития, които са чест за българския народ и българската история. Още в първото стихотворение авторката обосновава необходимостта от книги като нейната:

Кой да направи днеска филм

за Стряма, Белене, Персин,

за лагери, съдби, затвори?

А чакат кървави декори в килии,

дето помнят още Вартоломеевите нощи.

А чакат хиляди сюжети –

художници, певци, поети

да възкресят сега в картини

ония кървави години,

когато нашият елит

до крак бе варварски избит…

Самата тя решава да даде своя принос в това: „… не само знамената, но и ония, които се клеха, служеха и умираха под тях. Изведох ги от забравата, за да ги имат младите, призвани да осъществят вярата и мечтите им.“ Поетесата прочита стотици книги, среща се с десетки хора и наученото от тях превръща в поетични творби – неръкотворен паметник на забравените национални герои от Освобождението на България от турско робство до наши дни. И оживяват в книгата й:

д-р Георги Странски – забравеният държавен глава (1843-1904) , полк. Борис Дрангов – 1872-1917, героите от връх Ножот -Македония (12-15 юли 1907), полк. Владимир Серафимов, ген. лейт. Иван Колев – командир на конната дивизия в Добруджа – 1916 год., подпор. Стратия Мазгалов (Добро поле – 09.1918 г.), спасителят на знамето подполк .о.з. Любомир Кузупов – 09.1918 год. живата торпила поручик летец Димитър Списаревски (20.12.1943 год.) и още десетки истински български патриоти, незаслужено покрити с дебелата пелена на забвението. Тя посвещава стихотворения на българското бойно знаме, на войнишката клетва, на бойния марш Шуми Марица , на военните свещеници, на колективния подвиг на българите в съдбовни за страната ни събития… И винаги пише с респект и преклонение пред героизма и саможертвата им, и с болка, че те са забравени. А техният подвиг би бил школа за възпитание на подрастващите поколения в любов към народа и родината, във вярност на свети народни идеали.

Но в книгата на пловдивската поетеса има и сатирични, остро изобличителни стихове. Дете на народни врагове , тя помни болката и униженията, на които е било подложено нейното семейство, и подлага на унищожително изобличение извращенията на комунистическия режим, който се налага след 09.09.1944 год.: трагедията в село Стряма, народният съд – съдът на беззаконието, партизанските акции в с. Черничево и в с. Ахматово, съветската окупация, национализацията и колективизацията на селското стопанство, жестоката разправа с горяните, уловките на ДС, разправата и с българското свещеничество…

Надежда Любенова прави психологически портрети на: всемогъщия партиен секретар, на агента на ДС; разказва за отдела Агитация и пропаганда , за т.н. партиен съд, за вълшебната бележка от ОФ-то, без която никъде не те приемат: ни да учиш в Университета, ни на работа в ТКЗС-то. С болка пише за жертвите на комунизма в Белене – островите на смъртта. Тя не може да се примири и с това, което се случи след 1989 год.: с начина, по който се разтуриха ТКЗС-та, с варварската приватизация, с безогледната предизборна борба, с липсата на действен патриотизъм, с моралната деградация в обществото.

И докато с въпроса „Кой“ в първата част на книгата авторката апелира да се възкреси споменът за забравените, във втората част с този въпрос тя търси причините за унизителното състояние на българската държава, търси здравите народни сили, които могат да я възродят. „Предателство е подло да мълчим“ – е категорична тя. И не мълчи, защото знае силата на словото:

Не се държи под катинар

и не се връзва Словото,

защото е небесен дар,

по-силен от оловото.

Убедена е, че „призваният за политик е като доблестен войник“, затова пита и призовава:

Китни села – запустели,

кой сега да ги засели,

кой да вдигне цяла нация

 към обратната миграция?

Трудно е да се обхване цялото богатство на книгата на Надежда Любенова. Невъзможно е да се разкаже в проза това, което е излято в поезия. Но моята цел не е такава. С тези редове аз искам само да събудя интерес към творбата.

За това може да допринесе и оценката на Дянко Марков: Тревожна и неуморна, Надежда Любенова възкресява спомена за малко познати дейци и събития на миналия век. В ритмични стихове на класическото стихосложение тя ги извежда на фронтовата линия, където Истината и Доблестта водят битки срещу насилието, лъжата и покварата, за достойно бъдеще на Отечеството.

Пенка Иванова


Надежда Любенова е носител на диплом за съучастие с книгата си „Обречени на забрава“ в проекта „СВЕТЪТ БЕЗ ГРИМ“, посветен на глобалните проблеми на човечеството и мира в 21 век.

БЕЗСМЪРТНИЯТ ЗАВЕТ

Деца на родний край,

пазете си земите!

Предатели продадоха страната,

из нея чужденци се ширят;

унили, на България чедата

насъщний хляб, подслон в чужбина дирят.

И, вместо да развеем трикольора,

ще вдигнем гузно знамената черни –

погребваме ОТЕЧЕСТВОТО! Хора,

стреснете се, бездушни и безверни –

гърми гласът на нашите деди

„ДЕЦА, ПАЗЕТЕ РОДНИТЕ ЗЕМИ!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *