НЕДЮ ИВАНОВ БОГДАНОВ
„…Като най-ярка фигура и участие в революционното движение е Недю Иванов Богданов. Той заедно със своя по-голям брат Тотю се е учил в Чирпан при тогавашния известен учител Янко Кочев в така нареченото „синьо училище“. Брат му става шивач, а Недю се готви за свещеник по давление на негов чичо – свещеник, но такъв не е станал, а е посветил своята дейност като учител. Учителствува в Чирпан в същото „синьо училище“, а след това и в с. Арабаджиево, сега Коларово, Старозагорско, тъй като в родното му село не е имало училище.
Съмишленик на Левски, на Янко Кочев и на заточения в Диарбекир поп Минчо Кънчев, с когото активно е кореспондирал /Видрица, стр. 505, 508 и 514/. Участник е в Старозагорско въстание. При боя за Стара Загора през 1877 год. заедно с български опълченци участвува с чета в южната окрайнина на града. След неуспеха на отбраната се е укрил в една къща, в която при запалване на града е изгорял. Съратник на Недю Богданов е Кою Иванов Рахнев, с когото участвували в съзаклятие във връзка с подготовката на Старозагорско въстание. Още преди въстанието Кою е бил заловен, осъден на смърт и обесен в Стара Загора…“
Из „Село Яворово в 1300 годишната история на България“, Вътю Марков
ЕНЧО ИВАНОВ ЕНЧЕВ
От 1840 год. братята – Кою и Енчо Иванови, активно участват в борбата против османските поробители. Кою е заловен и обесен преди Старозагорското въстания от 1875 год. Енчо сформира група от 5 души за отмъщение, която в продължение на две години залавя и екзекутира турци, тероризирали българите. Една вечер групата напада с. Пандаклии /Лясково/, изловява всички турци, които насилвали българки, и ги затворя в черквата. Друга акция на отмъстителите била насочена срещу делибинлерския бей Саидаа. Непокорните българи запалват снопите и кладните в чифлика му. За всички проведени акции местният миллет се оплаква на пашата в Одрин. Одринският паша дава нареждане водачът на петорката Дели Енчо /Луд Енчо/ да се арестува и да се закара в Одрин, където да бъде обесен. Енчо Иванов бил пехливанин /борец/ и имал приятели турци. Те го предупредили да бяга и да се спасява. В продължение на няколко месеца той се укрива в околните села Чалнии /Малко Тръново/ и Конопчии /Могилово/. Една сутрин вижда, че откъм Чолаково /Яворово/ се задава голяма турска потеря. Помолил близките си да му дадат една голяма торба с хляб и поема към Балкана, преминава го и отива в гр. Свищов. Там заварва много българи от Южна България, които товарели параходи и шлепове, и се присъединява към тях.
Когато руските войски навлизат в България, Енчо Иванов посреща на вр. Шипка ген. Столетов с чифте пушка и му рапортува. Тъй като не го познавал, генералът дава нареждане да го арестуват. Тогава Енчо Иванов помолил да повикат някой опълченец от чирпанския край. Дошъл Ганьо Желев от с. Съединение. Като видял Енчо, той казал на генерала, че този човек е убил повече турци от тях. Тогава ген. Столетов нарежда да го освободят. След Освобождението Енчо Иванов взема дейно участие в устрояването на село Чолаково /Яворово/ и на държавата, и в Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Вестник „Ахинора“
бр. 11, стр. 6 – Кратка история на Рахниеневия род за периода 1676 – 1900;
бр. 12, стр. 6 – Кратка история на Рахниеневия род за периода 1676 – 1900 – продължение;
бр. 13, стр. 6 – Кратка история на Рахниеневия род за периода 1676 – 1900 – продължение;
бр. 14, стр. 6 – Кратка история на Рахниеневия род за периода 1676 – 1900 – продължение;
бр. 15, стр. 6 – Кратка история на Рахниеневия род за периода 1676 – 1900.
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“