Мила Околчице!

Спомняш ли в съня си, Околчице,

думи заветни и песни хайдушки?

Пазят ли днес скалите ти с болка

бели Ботеви кости, сабя и пушка?

Щом вятър повее в нощите лунни

духът му, зная, при тебе дохожда.

Родната пръст с любов да целуне,

Балканът стар за миг да преброди.

От твоята вис да погледа народа,

вековните робски окови строшил,

да види България вече свободна,

снага си издигнала – горда и силна.

Дарил е перо си той на соколи,

че стихове никой не пише отвъд.

И на прощаване, мила Околчице,

блян е оставил в твоята гръд.

Ивелина Радионова