Традиция стана на Осми март НЧ „Ахинора-2006г.“ да организира за дамите празнична екскурзия до природни и исторически забележителности. През 2025 год. посетихме: Историческия музей „Искра“ в гр. Казанлък, Археокомплекса „Долината на тракийските царе“ и НЧ „Светлина 1861“ гр. Шипка. Тази година тръгнахме по следите на Доброто. Пътят ни отведе в с. Коньово, общ. Нова Загора.
Най-напред посетихме Мемориалния комплекс „Дом на доброто“, построен в памет на дядо Влайчо – ясновидецът от Коньово.
Там бяхме топло посрещнати. С интерес разгледахме негови лични вещи – Библия, кандило, писма, дрехи и други скъпи спомени от живота му. Докоснахме се и до тленните му останки, пренесени в специално изградената костница. Запалихме свещички и отправихме своите тихи молитви и съкровени желания.
Дълго останахме в двора на комплекса, в приятни разговори за доброто, което събира хората. Атмосферата там е наситена със спокойствие, усещане за духовност и предразполага към размисъл.
Само на няколко минути пешеходно разстояние се намира НЧ „Св. св. Кирил и Методий 1922“, което също посетихме. Чаровната библиотекарка Радослава Ядкова посрещна всяка от нас с цвете и мило пожелание по повод празника.
В знак на благодарност поднесохме красива иглика, сборниците „С мирис на теменуги. 10 години НЧ „Ахинора“, „20 години Дамски клуб „Ахинора“, диплянки и последните броеве на читалищния вестник „Ахинора“.
Всеотдайната Ваня Пионова ни почерпи с вкусни сладки и ни прикани във фоайето на читалището, където разгледахме с интерес подредената фотоизложба, представяща дейността на читалището през изминалия век.
Милена Иванова – читалищен секретар и ръководител на фолклорната група – ни разказа за изложбата „Сръчните ръце на жената“, подредена специално за 8 март.
„Ръцете на жената са едновременно нежни като коприна и здрави като стомана. Те са тези, които творят красота от нищото – било то с игла, четка или просто с начина, по който подреждат празничната трапеза“ – споделиха дамите.
В края на срещата поздравихме домакините с песента – емблема на читалището „Теменуго, теменужке“. Акордеонистът Матьо Матев разпъна акордеона, Милена Иванова грабна гъдулката и скоро се извиха кръшни хора.
Радваме се, че имахме възможност да споделим този празничен ден с новите си приятели. За нас беше истинско удоволствие да гостуваме в с. Коньово. С радост ще се върнем отново.
Стефка Антонова