За Яворово – с обич и надежда

Днешното Яворово е сравнително младо селище, вероятно от 17-18 век. Преди повече от 20 години отбелязахме неговата 300 годишнина. Но в землището на Яворово има немалко археологически обекти от различни исторически епохи. През 1963 година започва строителството на язовир “Чаталка” – за напояване на част от старозагорското поле; в резултат на няколкогодишните проучвания са открити:

– Праисторическо поселение – (4-6 хилядолетие пр.н.е.) – от тука произхожда една уникална за нашите земи глинена статуетка на жена с малко дете на гърба;

– Тракийско селище от елинистичната епоха – 5 век пр.н.е. – намерени са предимно фрагменти от сива тракийска и гръцка керамика, и няколко монети от тракийски и македонски владетели;

– Тракийска вила рустика – обширно вилно владение (латифундия) от периода на римското владичество – 1-4 век; на територията на имението е разкрит комплекс от постройки: жилищна част – парс урбана, и стопански дворове – парс рустика;

– Могилен некропол – принадлежи на вилното имение и обхваща 20 надгробни могили, разположени в яворовските местности “Каралиец”, “Делиивановото усое” и “Рачовата воденица”; най-голямата от тях е т.н. “Рошава Драгана”;

– Средновековно укрепено селище “Градището” – 4-14 век; през Втората българска държава селището е българско; към това принадлежи и разкритият в местността “Делимоневото кале” средновековен български некропол; в някои от гробовете са намерени сребърни монети на българския цар Иван Александър – 1331-1377 г. В края на 14 век укрепеното средновековно селище било изоставено, вероятно във връзка с нашествието на турците.

Три века по-късно възниква новото селище, наричано Чулха, Чулхалар, Чулхана, Чухлаково, Чолаково. За наименованието му има различни предания. Едни са свързани с етимологията на думата чолак – безрък. Някои твърдят, че е назовано на местен овчар, който загубил ръката си в схватка с турците, други, че селото е било собственост на безрък турски бей. Две предания извеждат наименованието му от думата чоха (кадифе). Според едното първите заселници, дошли от Стара планина, били облечени в чохени дрехи, а според другото, бягайки от даалийските небези от първото си местоположение на т-н. “Даалийски път” заселниците навлезли в гората, където намерили падина, покрита със зелена като чоха трева и останали там.

Селото се нарича Чолаково до 1906 год., когато с Указ на Фердинанд е преименувано на Яворово. Това става по инициатива на местната интелигенция, която била запленена от поезията на Пейо Яворов, чиято звезда изгрява точно по това време. Яворовци са будни хора. Те участват във всички значими събития от българската история: национално освободителните борби (сведения за това се съдържат в книгата на поп Минчо Кънчев “Видрица”), Руско-турската освободителна война, последвалите след това войни, Съединението и антифашистката борба. В центъра на селото се издига паметник на загиналите яворовски партизани. Но обединяващата емблема на селото е “Момата”, която се намира на 2 км. в началото на пътя за Яворово. Тя представлява кокетна статуя на жена, която държи в ръце кошница с грозде. Издигната е около 1960 година. Символизира не само основния поминък на населението през този период – лозарството, но е показателна и за ролята на яворовската жена в живота на обществото, акцентира на хармонията между нейната физическа хубост и нравствена сила и красота.

На 17.10.2020 г. тържествено бе открит новоизграденият „Паметник на загиналите във войните за национално обединение 62-ма яворовци“, който е резултат от 4 годишен неуморен труд. Въпреки пречките и трудностите, сме изключително благодарни на всички яворовци и приятели на Яворово, които станаха част от осъществяването на това родолюбиво дело.

Яворово е родно място на личности с национално и международно значение.

През 1914 год. яворовецът Иван Костав е народен представител от земеделската парламентална група. Яворово се гордее с личността и делото на ст.н.с. Генчо Иванов Дончев. Той е пръв и кажи-речи единствен преводач на автори като Фихте, Шелинг и Хегел, чиито произведения се смятат за почти непреводими. Превежда още текстове от Дюрер, Винкелман, Лесинг, Хердер, Кант, Шилер, Новалис и др. Встъпителните студии и обяснителните бележки към всеки том са негово дело. Автор е на повече от 150 научни труда, публикувани в български вестници и списания, и на 30 – публикувани в различни западноевропейски и австрийски годишници и списания. През 2021 година ст.н.с. Генчо Иванов Дончев е удостоен с Почетен знак от Института по Философия и Социология при БАН – за неоценим принос в развитието на българската философия.

В Яворово е роден и бележитият геофизик ст.н.с. Стефан Тотев Богданов. Всички негови усилия са посветени на търсене на нефт и газ в Северна България. Предлаганите от него съвременни геофизични методи на изследване го издигат като авторитетен научен изследовател. С неговото име са свързани постиженията на гравиметричните, магнитните, електричните и сеизмичните проучвания в тази част на страната ни. Голям е неговият личен принос за откриването на Долнодъбнишкото нефтено и Чиренското газово находище, за което през 1964 година става лауреат на Димитровска награда.

Изключителни заслуги за село Яворово има и о.з.полк. Вътю Марков, автор на книгата “Село Яворово в 1300 годишната история на България” и на 49-те родословни дървета на яворовските родове.

До 1872 година жителите на Яворово са между 1500 и 2000. От 1972 година започва стремглаво обезлюдяване и остават предимно възрастни хора от 70 години нагоре. Разположено в крайните югоизточни склонове на Сърнена гора и Чирпанските възвишения, в една падина, която го защитава от природни бедствия, Яворово е чудесно място за живеене. Климатът е благоприятен – мека зима и немного горещо лято. Селото е на километри от централни пътища. Затова обезлюдените къщи веднага се закупуват за вили.

Преди години в Яворово имаше чудесна сграда на кметството и земеделските кооперации, но през 2001 година тя бе запалена, изгоря стогодишният архив на селото, както и архивите на земеделските кооперации. Вече 17 години нейните руини стърчат като паметник на безхаберието.

В селото имаше и масивна училищна сграда, но след като бяха закрити училището и детската градина, тя бе разбита и тотална ограбена. Изравнена със земята бе и кокетната обществена баня.

В селото има чудесен храм на името на българската светица Света Петка. Той е построен през 1930 година, след като при земетресението от 1928 година старият храм рухва. Църковното настоятелство полага неимоверни усилия да го поддържа, но е необходим цялостен ремонт, а това струва много пари.

До края на 2012 година село Яворово бе в община Чирпан. След местен референдум, проведен на 8.07.2012 год., в началото на 2013 год. селото премина към община Стара Загора. Ползата от това не може да отрече никой! През 2015 година община Стара Загора направи ремонт на читалищната сграда.

Какво е бъдещето на село Яворово? Не знаем. Но настоящето зависи от всички нас!

Пенка Иванова – член на Съюза на независимите български писатели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.