Лозарството в с. Яворово

Лозарството става основен поминък на яворовци през 30-те години но ХХ век. Бедни хора с повече работна ръка започват да обръщат най-слабите места в землището на селото и да засаждат лозя. Гьоньо Русев ( бащата на Руси Гьонев ) засажда шестнадесет декара лозе на Мишова могила и го огражда с черешови дръвчета. Някои му се присмиват, тъй като смятат, че мястото не е подходящо, но много скоро същите хора засаждат лозя в същата местност. Така на Мишова могила се оформя голям масив от лозови насаждения. Всяко семейство, според възможностите си обработва от пет до тридесет декара лозе. Най-много лозя имат Делиивановите. През този период в Яворово се оформя група от овощари и лозари пепиниеристи: Симон Ганев, Тотьо Гьонев, Димо Попстоянов, Ганьо Иванов, Иван Тотев Чорлов, Рачо Славов и др. Те посещават курсове в Белчево ( Ракитница ) и поставят овощарството и лозарството на научна основа. Започват да облагородяват лозови пръчки и овощни дръвчета из землището на селото. Благодарение на лозарството много яворовци се замогват.

Най-разпространените сортове са димят, памид и болгар. Болгарът и димятът се изнасят в чужбина. Във Винарово има пункт за изкупуване на тези сортове. Много яворовки работят там – сортират и подреждат грозде за износ. Памидът се пласира в България. Стопаните с конски каруци карат гроздето в Казанлък, Габрово и Хасково. За двадесет и четири часа се осъществява един курс. На другия ден тръгват отново.

Най-напред лозята се обработват само с мотика. По-късно някои хора използуват плуг. Дядото на Димка Пеева започва да оре и с рало. Отначало му се присмиват, но после последват примера му.

Всяко домакинство задължително си прави вино и вари ракия. Захарността е много висока – достига до 31,7 градуса. Затова се налагало да се разрежда с вода. Такова грозде се произвежда в най-слабите места, които се торят с оборски тор и най-вече със слама от харманите.

В Яворово имало много казани за ракия. Най-много и най-хубаво вино правели Тотьо Гьонев, Гьоньо Коев и Миньо Бонев.

След 9-ти септември 1944 година лозарството продължава да бъде основен поминък за яворовци. Но поради липса на работна ръка и лоша организация постепенно запада.

Информацията предоставиха:
Иван Ганев Рахнев – 84 год.
Йовчо Хр. Гюзелев – 82 год.
Информацията записа: Пенка Иванова през 2003 г.

Статията е публикувана във Вестник Ахинора брой 10 / Февруари 2003 г.

Едно мнение за “Лозарството в с. Яворово

  1. Много е хубаво да се запознаем с поприщата по нашите родни земи в историята… Кои са най-популярните дейности в с. Яворово в днешно време? Благодаря за добре поднесената информация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.