Слънчево е и дамите от ФГ „Ахинора“ прииждат към читалищната сграда за репетиция преди поредното си участие в страната. Вдъхновени, че отново ще излизат на голяма сцена, изпяват репертоара си няколко пъти и в 11.00 часа потеглят за участието. Към тях се присъединява и г-н Николай Христов, който ще отсвирва на яворовки. Пътуването минава неусетно, пристигаме и що да видим? Песенен конкурс няма!
Поради технически причини, до нас не достига информация, че от двудневен, пролетният конкурс става еднодневен.
Все пак решаваме да не униваме и да продължим към планираното ни посещение на Царския дворец в Кричим. За щастие там ни очакваха с нетърпение. Лъчезарната екскурзоводка ни поведе по стъпките на Царското семейство.
Обуваме калцуни и влизаме в Двореца “Кричим”. Царската ловна извънградска резиденция, построена в бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“, простирала се от Пловдив до Белград. Тя се намира само на 23 км. западно от град Пловдив. Разположена е на североизток от село Куртово Конаре, общ. Стамболийски върху приблизително 2000 декара земя, като над 1400 от тях са лонгозна гора, а около 300 декара са заети от декоративен парк с различни видове растителност.
Настоящият ловен дворец “Кричим” е завършен от цар Борис III през 1936 г.,по проект на арх. Йордан Севов. По-голямата част от стаите са запазени в автентичния им вид и всичко е уютно и комфортно. Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече над 110 години грижливо се съхранява.
В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му – бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях има изграден специален басейн, който и днес може да видите сред вековните дървета. В него има японски шаран кои, златни рибки комети, водна лилия и воден зюмбюл, който цъфти като ирис в лилаво.
Всички помещения са запазени в автентичния им вид и ясно се забелязват белези от българския романтизъм и модернизъм. Силно впечатление прави и салонът с трофеите на царя. На втория етаж са били покоите на царица Йоана, както и спалните на Симеон II и Мария Луиза.
Да се разхождаш из Дворцовия парк е възхитително. Открояват се над 300 вида предимно широколистни дървета и храсти, някои от които единствени в България. Имахме възможност и да се полюлеем на люлката в парка. През 1937 година за първи път в България е внесена вечнозелената магнолия. Други интересни видове са 250-годишни живи дъбове, бели тополи, метасеквои и бамбукови гори.
Разказват ни, че в парка има сърни, зайци, различни видове птици и патките. Последните – храним. След това поздравяваме всички присъстващи на обиколката с автентичната сватбарска яворовска песен „Генчо Руска дума“. Оживяваме се от интереса към нас и с усмивка продължаваме разходката из царския парк.
Животни не виждаме, защото живеят в гористата част. Там се срещат и гълъб хралупар, лисици, чакали, защитеният бръмбар еленов рогач, сухоземни костенурки и таралежи. Разказват ни, също, че има много елени и муфлони. Дворецът “Кричим” е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка, която може да се види и препарирана в резиденцията. Ловът на този вид е забранен, защото е защитена територия.
Ние, представителите на НЧ „Ахинора-2006г.“ останахме очаровани от приказното място, което посетихме.
Още един ден, който ще се помни!
Стефка Антонова