Яворовските чешми, кладенци и извори

ЧЕШМИ

В миналото жителите на Яворово се снабдявали с питейна вода от много чешми, кладенци и извори. Някои от тях съществуват и днес, а други вече ги няма. Сведения ни предоставиха през 2007 год. приживе о.з.полк. Таньо Христов Буналов тогава на 86 год. и Иван Ганев Рахнев тогава на 89 год.

Курт чешма

Първоначално с. Чулхалар /днешно Яворово/ се намирало в северната част на местността Мерите. В края на ХVIII век, за да избегнат даалийските набези, някои родове се преместили 2 км на запад. Привличали ги и естествените водоизточници – изворът в м. Джумалийка и този в центъра на селото. Впоследствие ги последвали и останалите родове. Поповите построили до двора си първата чешма, известна с името Курт чюшмя. Водата била уловена чрез водопровод от м. Джумалийка. Този извор често пресъхвал, затова чешмата била изоставена, а по-късно и разрушена.


Джумалийка

Намира се на 120/200 метра от къщата на Руси и Иван Пееви – Моневските, от лявата страна на пътя за Сенков баир и Павлевските ниви. Най-напред е била карасолук /мочурище/. При сушеви години пресъхвала. Легендата разказва, че по нея гадаели дали годината ще е берекетлия. След Освобождението турците давали алтъни на този, който ги осведомявал тече ли Джумалийка. От там с клюнкове /пръстени гледжосани тръби/ са докарвали вода в селото. Чешмата е построена по-късно. Първоначално била с две корита и каменна стена висока около два метра. Тази чешма съществува и днес. Водата се използва за пиене и поене на добитък.


Добревата чешма

Намирала се на 6-7 метра от пътната врата на Пеньо Тонев Добрев, откъдето носи името си. Строена е през 19 век. Водата е уловена от извора в центъра на селото и с тръби преведена през дворовете на Риндовите, Гюзелевите и Добревите успоредно на реката,която минава през селото. Чешмата била с Г-образна форма, четири каменни корита по два метра, два каменни чучура и иззидана стена висока около три метра. Водата се използвала за пиене и поене на добитък. През 1939 година е извършено каптиране, като част от водата е изведена до построената нова чешма до двора на Попарчевските. При утвърждаване на новия регулационен план на селото през 1955 год. на мястото на чешмата е предвидено строително петно. През 1962/63 год. чешмата е закрита и на нейното място е построена сградата на пощата и здравната служба.


Чешмата на Пладнището

Пладнището заема площ около 15 000/20 000 кв. метра и е разположено между местността Каралиец и Могиловската река. Там се събират за пладнуване стадата животни. Чешмата се намирала в северозападната му част. Построил я Гьоньо Иванов Рахнев. Захранвала се с вода от извор, намиращ се в местността Каралиец. Сега чешмата е изоставена.


Чешмата до черквата

Наричали я Горната чешма, за разлика от Добревата, която наричали Долната чешма. Построена е след освобождението от турско робство. Водата й идва от кладенеца до училището. Отначало била с един чучур и едно корито. През 1934/35 год., по време на кметуването на Иван Марков, е направен основен ремонт – издигната е стена с Г-образна форма, висока около два метра, поставени са три метални чучура и са излети 16 циментови корита. Последните три са предвидени за пране на черги и килими. Възрастни хора си спомнят, че за първи път чешмата пресъхнала през 1934 година. Но през месец февруари цяла седмица валял силен дъжд и тя отново протекла. При суша водата намалява, а понякога и спира. През последните години реката не се почиства, водата се застоява и около чешмата се образува блато. През 2006 год. пред коритата бе отлята циментова плоча за пране на черги и килими.


Попарчевската чешма

Намира се до двора на Попарчевските и оттам носи името си. Построена е през 1939 год. Водата й е уловена от Добревата чешма. Тя минава под асфалтирания площад в центъра на селото, излиза в двора на Ташо Иванов Желевски и върви успоредно на селската река. Чешмата има един чучур и шест циментови корита. При строежа й майсторът строител Иван Койчев от с. Богомилово, когото наричали Иван по водата , издялал надпис на стената Княз Симеон Търновски. По-късно надписът е заличен.


Чешмата в местността Дренчето

Намира се на 1-2 км от селото, от лявата страна на шосето за магистралата Стара Загора -Чирпан. Строена е по време на турското робство. Отначало е била по-встрани от шосето, в нивата на Беличеви. Затова я наричали Беличевата чешма. По-късно е преместена на сегашното си място, по-близо до шосето. Каптажът на водата се намира срещу чешмата, над шосето, в нивата на Никола Колев Паскалев. Отначало била с един чучур и три каменни корита. През 2003 год. чешмата е обновена и разширена. Водата се ползва за пиене и поене на добитък. На 18.09.2015 год. бе оформен кът за отдих.


Чешмата в местността Гелджика

Намирала се на кръстовището на магистралата Стара Загора – Чирпан и отклонението за с. Яворово. Била с два чучура и две корита по два метра дължина, които се използвали за водопой на добитъка. Имала изграден циментиран зид, висок един метър. Водата е превъзходна за пиене. Сега чешмата е с два чучура и три корита.Водоснабдяването на населението с питейна вода от водоизточника в местността Сазлъка започва през 1957 год. Дейностите се извършват от местни майстори под ръководството на специалисти от Водстрой – Стара Загора. Освен в домакинствата са построени и две чешми на улицата – до Рачо Генчев Дончев и до Пеньо Рашев. Последната е закрита.


Чешмата в централния парк на Яворово

Когато се създава паркът в центъра на селото, в него също е построена чешма. Дълго време тя бе затворена. През 2017 год. с финансовата подкрепа на Ангел Филипов – общински съветник от община Стара Загора тя бе реновирана.


КЛАДЕНЦИ

В селото имало много кладенци. Един се намирал между училището и къщата на Кольо Неделчев Андонов. Наричали го Андоновия кладенец. Водата му била подземна, никога не пресъхвал. В сушави години цялото село си наливало от него вода за пиене и поене на добитъка. Този кладенец съществува и сега.

На около 100 м по пътя към чешмата до църквата се намирал Буналовият кладенец. Неговата вода не ставала за пиене, а само за поене на добитъка и за поливане. Двата кладенеца били дълбоки по 5-6 метра , иззидани с камъни и с циментови пръстени – чатми. От Буналовия кладенец днес няма и следа. Трети кладенец бил изкопан през 1933/1934 год. и се намирал в началото на площада – на около 30 метра от чешмата до църквата. Водата му била добра за пиене. В него се удавил синът на Рачо Димов Вълчев – дете на 5-6 години. Носел се слух, че го блъснал синът на Кольо Енчев – Енчо, заради вражда с баща му. По-късно Енчо заклал с нож зет си – сина на Тотьо Боев, живеещ срещу къщата на Тотьо Павлевски. При изпълнение на регулационния план, кладенецът останал под пътя.

Павлевският кладенец се намира срещу къщата на Таньо Бацов. Изкопан е от братята Ташо и Тотьо Павлевски в периода 1910-1920 год. Той съществува и днес. Водата му се използва за поене на добитъка и за домакински нужди.

Най-дълбокият кладенец – 50 м, Делимоневият, е в двора на Рачо и Деко Славови. По време на Междусъюзническата и Балканската война бил единственият водоизточник в района.

В началото на селото, от дясната страна на шосето, се намирал Грозевият кладенец. Изкопал го Деньо Рахнев. Сега кладенецът не съществува.

В двора на Пейо Рачев Корупаткин е Бургазовият кладенец, а непосредствено до фурната – Жельовският кладенец. Водата от последния се ползвала най-вече за нуждите на фурната.

В гаража на Дончо Ганев се намира Гюзелевият кладенец, построен от Христо Йовчев Гюзелев. Сега се използва за напояване от наследниците на Дончо Ганев.

Кладенци имало и извън село. На границата между землищата на Яворово и Винарово се намирал Курбунарският кладенец. Той отстоял на 2 км от местността Дребака и на 500-600 м от винаровската гора, известна с името Шумата. До него имало път от Дребака и през местността Новините. Бил иззидан с камъни, с чатма и с 2 м. корито за поене на добитък. Водата му била добра за пиене. Той съществува и днес.

Кладенец имало и по средата на черния път от село през Дренака за с. Ракитница. Наричали го Жельовския кладенец.

Четвърти кладенец се намирал по средата на пътя за лозята в местността Кайлокуш. Той бил известен като Карадимовия кладенец. И неговата вода се пиела. И той бил иззидан с камъни, с чатма и с корито за водопой на добитъка. И двата кладенеца се изоставени.

Закрит е и Крачовият кладенец, който бил разположен от лявата страна на магистралата Стара Загора – Чирпан, срещу с. Яздач.


ИЗВОРИ

Изворчета в землището на Яворово имало в местността Сазлъка и на река Сазлийка, на 300 м от воденицата на Делииванови. Извирало от баира Калето. Наричали го Деливановото кладенче, а по-късно Партизанското кладенче – от него пиели вода яворовските партизани, преди да ги убият на 17.08.44 г.

Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006 г.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.