„Стопанката на Господ“ от Розмари де Мео е роман по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства, живи и до днес, и приказката за тяхното откриване.

Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си. Стига да обича и почита корена си… и да усеща потреба да го стори. Понятието „требник“ идва от старата дума „потреба“ – нужда. Историята, описана в романа, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.

Кратко съдържание:

Райна напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата й мечта. Но нещо се пропуква, цветовете от приказката изтичат и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение, което кръжи наоколо е … магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой. Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й. В махалата една баба й казва, че коренът й бил български, бил от дълбоките … и не я пускал. А бабата е наречница … Старците учат Райна, че силата й е точно там, в българския й корен. Хващат нишката на Райниния живот и я пресукват така, че да си вземе силата. А в заника на живота си старата наречница предава дарбата и знанието си … Една наречница все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата! „Стопанката на Господ” разказва как реченото може да бъде сторено.

Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“