През 2018 год. излезе от печат новата (четвърта по ред) стихосбирка на поета- художник, приятел на НЧ Ахинора -2006 г. – Кирил Божинов. Озаглавена е „Трохи от обич“. И наистина, всяко стихотворение от книгата е троха, изпълнена с обич от щедрата му душа, и дарена на хората, с които го е срещнала Съдбата.
Стихотворенията са групирани в няколко раздела: Сезонни трепети, Семеен албум, Посвещения и Приливи и отливи.
По странен начин отекват и странни чувства будят в доверчивата душа на поета годишните сезони. Пролетта събужда у него детето и той призовава пролетните миражи да закрилят духа от „вихри бели“. Подмамен е от искрящата доверчивост на лятото – „последният преди върха завой“. Есента в душата извиква размисли за изминатия житейски път и предчувствие за самота. Но когато грейне в сърдечната камина „огънят припламнал за двамина“, светът заискрява от доброта. Тогава унинието изчезва и есента се превръща в „пролет листопадна“.
Друг смисъл влага поетът в стихотворението „Зимна нощ“. То е по-екстровертно. Зимата идва, за да изчисти света, научен да се замеря с шепи кал.
С много топлота са наситени стиховете от втория раздел – „Семеен албум“. Тях поетът посвещава на най-скъпите си хора: майка, баща, съпруга, двете си дъщери. Той призовава майка си да подхване песен за загиналия му баща, за да разберат внуците „цената на смеха, на волните си дни“. В съня си вижда бащината топлоръка длан и синовно надига недопитата от него стомна. На дъщерите си завещава като наследство „духът на нашите деди“ със заръката да предадат щафетата на своите деца.
„Кой казва, че е шепа пръст човекът?
По-малко е – искрица, но такава,
каквато моят род тринайсет века
един на друг човечно препредава.“
Наситени с обич стихове посвещава и на любимата си съпруга:
„В едно съм твърдо убеден:
светът е мой – щом в него ти си!“
В раздела „Посвещения“ са поместени стихотворения, посветени на Левски и Ботев, на Йорданка Николова и Петко Огойски, на неговия приятел Нико Стоянов, на проф. Симеон Хаджикосев, на Станка Пенчева, на поета Д. Милов и на много други близки на сърцето му хора. Всяко от тях е израз на уважение, преклонение и почит. Но в същото време насочва към размисли за съвременната действителност и завършва с изводи, които често звучат като сентенции:
„Че щастието не е капитал,
а чувство, че безкористно си дал.“
„Че няма тлен за песента,
която припламва на читателя в душата,“
„Изкуството е маратон –
до края стига само оня,
зазобил с вяра своя кон.“
Вълнуващи са стихотворенията от четвъртия раздел. В тях на приливи и отливи се редуват обвеяни с романтика далечни спомени и нерадостни картини от съвременната действителност, в която се цени имота, а не човешките скрижали. Звучат врабча реч и гукане на влюбени гълъби. Преплитат се искрени патриотични чувства и съкровени сърдечни трепети, греховни страсти и погалени от лъча на късно лято блянове и копнежи. Юнашки сънища и реални мечти се събират в една гордост – гордостта
„че върху флага на Европа,
от вятър нашенски развян,
една звезда по-ярко свети –
искра от българския дух,
пренесена като щафета
от Онгъла на Аспарух.“
Написани в класически четиристишия, стихотворенията в книгата „Трохи от обич“ се четат на един дъх и посланията им бързо стигат до сърцата на читателите.
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“