„Трохи от обич“ – Кирил Божинов

През 2018 год. излезе от печат новата (четвърта по ред) стихосбирка на поета- художник, приятел на НЧ Ахинора -2006 г. – Кирил Божинов. Озаглавена е „Трохи от обич“. И наистина, всяко стихотворение от книгата е троха, изпълнена с обич от щедрата му душа, и дарена на хората, с които го е срещнала Съдбата.

Стихотворенията са групирани в няколко раздела: Сезонни трепети, Семеен албум, Посвещения и Приливи и отливи.

По странен начин отекват и странни чувства будят в доверчивата душа на поета годишните сезони. Пролетта събужда у него детето и той призовава пролетните миражи да закрилят духа от „вихри бели“. Подмамен е от искрящата доверчивост на лятото – „последният преди върха завой“. Есента в душата извиква размисли за изминатия житейски път и предчувствие за самота. Но когато грейне в сърдечната камина „огънят припламнал за двамина“, светът заискрява от доброта. Тогава унинието изчезва и есента се превръща в „пролет листопадна“.

Друг смисъл влага поетът в стихотворението „Зимна нощ“. То е по-екстровертно. Зимата идва, за да изчисти света, научен да се замеря с шепи кал.

С много топлота са наситени стиховете от втория раздел – „Семеен албум“. Тях поетът посвещава на най-скъпите си хора: майка, баща, съпруга, двете си дъщери. Той призовава майка си да подхване песен за загиналия му баща, за да разберат внуците „цената на смеха, на волните си дни“. В съня си вижда бащината топлоръка длан и синовно надига недопитата от него стомна. На дъщерите си завещава като наследство „духът на нашите деди“ със заръката да предадат щафетата на своите деца.

„Кой казва, че е шепа пръст човекът?

По-малко е – искрица, но такава,

каквато моят род тринайсет века

един на друг човечно препредава.“

Наситени с обич стихове посвещава и на любимата си съпруга:

„В едно съм твърдо убеден:

светът е мой – щом в него ти си!“

В раздела „Посвещения“ са поместени стихотворения, посветени на Левски и Ботев, на Йорданка Николова и Петко Огойски, на неговия приятел Нико Стоянов, на проф. Симеон Хаджикосев, на Станка Пенчева, на поета Д. Милов и на много други близки на сърцето му хора. Всяко от тях е израз на уважение, преклонение и почит. Но в същото време насочва към размисли за съвременната действителност и завършва с изводи, които често звучат като сентенции:

„Че щастието не е капитал,

а чувство, че безкористно си дал.“

„Че няма тлен за песента,

която припламва на читателя в душата,“

„Изкуството е маратон –

до края стига само оня,

зазобил с вяра своя кон.“

Вълнуващи са стихотворенията от четвъртия раздел. В тях на приливи и отливи се редуват обвеяни с романтика далечни спомени и нерадостни картини от съвременната действителност, в която се цени имота, а не човешките скрижали. Звучат врабча реч и гукане на влюбени гълъби. Преплитат се искрени патриотични чувства и съкровени сърдечни трепети, греховни страсти и погалени от лъча на късно лято блянове и копнежи. Юнашки сънища и реални мечти се събират в една гордост – гордостта

„че върху флага на Европа,

от вятър нашенски развян,

една звезда по-ярко свети –

искра от българския дух,

пренесена като щафета

от Онгъла на Аспарух.“

Написани в класически четиристишия, стихотворенията в книгата „Трохи от обич“ се четат на един дъх и посланията им бързо стигат до сърцата на читателите.

Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.