Кога е построена първата църква в село Яворово и кои свещеници са я обслужвали, не се знае точно. Може да се предполага, че това е станало, когато е създадена самостоятелната българска църква.
Построената черквичка била малка и паянтова, което се потвърждава от факта, че не е издържала земния трус на 14. 04. 1928 год. Веднага след земетресението започва да се строи нов модерен храм с олтар, голям иконостас, полилей и висока камбанария(кубе). Вместо камбана е поставено плоско стоманено желязо (клепало), което при нужда се удря с железен чук, за да издава камбанен звън. През 1932 год. новопостроеният храм е открит след водосвет от старозагорския митрополит Павел.
Предполага се , че първите свещеници са били местни хора – от Богдановите, поп Славчо, поп Стайко, поп Иван. Със сигурност се знае, че храма са обслужвали Николай Попстайков – до 1888 год.; Христо Иванов Ганчовски – 1889-1890 год.; Стоян Желев Бакалов (от Малка Верея) – 1891-1919 год.; Рачо Димов Попов (поп Радион) –1941-1944 год.и 1947-1949 год.
Из книгата на Вътю Марков „Село Яворово“ в 1300-годишната история на България
Преподобна Петка Българска
Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесети век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия. Били състоятелни хора. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църква чула думите от Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често.
Когато починали родителите й, блажена Петка раздала наследеното имущество на бедните. След това посетила Цариград и обходила светите му места. Пет години прекарала в молитви, пост и горещи сълзи в Ираклийското предградие, при усамотения храм Покров Богородичен.
После отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня, където водила равноапостолски живот – търпяла студ и пек; хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения, но тя винаги имала Господа за свое прибежище.
Тъй Света Петка прекарала много години. Стигнала до старост. Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал, че трябва да остави пустинята и да се върне в своето отечество, защото е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения. Минала през Цариград. Посетила храма Света София . Върнала се в Епиват и заживяла извън града като странница при храма Свети Апостоли. След две години, както се молела, предала на бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца. По това време умрял някакъв моряк. Благочестиви хора започнали да копаят гроб и намерили тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп. На следващата нощ един от тия люде, на име Георги, и една благоговейна жена, на име Евтимия, имали видение, в което дивната девица ги молела да изкарат мощите й.
Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно-тържествен начин в съборния храм Свети Апостоли. При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки болести оздравявали.
В 1238 год. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният патриарх, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещнали. Мощите били поставени в построения за тях храм Преподобна Петка. В 1393 год. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени в град Видин, който все още се задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 год. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия. В 1521 год. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на преподобна Петка в Цариград. Приела ги Цариградската патриаршия. В 1641 год. патриаршията предала мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това той изпратил на патриаршията значителна сума, с която тя изплатила част от данъците, налагани й от турската власт. Мощите на преподобна Петка Българска били пресени в град Яш, в Румъния, гдето почиват и до сега, дълбоко почитани от целия румънски народ.
Още от древни времена паметта на Света Петка-Параскева се тачи благоговейно както в България, така в Гърция, Сърбия и Румъния. В дванадесети век дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие двеста години по-късно написал и свети патриарх Евтимий Търновски.
Ти си красота, застъпница и пазителка на Българите.
С тебе нашите царе се величаят. Чрез твоето застъпничество противостоим на всички, воюващи срещу нас! Чрез тебе нашият град укрепва и въздига светла победа. Колко царе и варвари поискаха многократно да унизят и заличат твоя славен град Търнов, в който лежи всечестното ти тяло. Но ти сякаш някой храбър воевода чрез силата, дадена ти от твоя жених Христос, си отгонила посрамените им лица! На тебе принасят дарове на поклонение всички околни земи. Около тебе стои събор царици, пред твоя ковчег той застава с благоговение, понеже и ти си царица, ако не земна, но избрана невеста на небесния цар! Ти си слава на жените, красота на девиците, образ на апостолски живот, наставление за пустинниците, застъпница на младите, пазителка на омъжените!Ти изпълняваш всичко според всяко желание, защото имаш обилна мощ на чудесата и даваш щедро необходимото на всички!
Евтимий, Патриарх Търновски
След 9.09.1944 год. църквата е подложена на безпрецедентно поругаване. Атеистично настроени младежи стрелят по нея, чупят стъклата. Откраднат е и красивият полилей. Яворовци забравят пътя към храма. В периода 1984-1986 год. , по време на мандата на кмета Кирил Дончев, е направен основен ремонт на църквата. След това тя отново е подложена на разруха. През 1995 год. младият бизнесмен Стефан Шоселов дарява 4000 лв. Под ръководството на неговия баща Рашо Шоселов започва ремонт на църквата. Майката на бизнесмена Тонка Шоселова рисува седемнадесет икони. Освен тях семейство Шоселови подарява на яворовската църква и красив килим.
Ремонтираният храм е осветен от старозагорския митрополит Панкратий. Избрано е църковно настоятелство. То полага неимоверни усилия да го поддържа, но е необходим цялостен ремонт, а това струва много пари.
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“