Поезия – Крум Георгиев

ПОЕТИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА

Стара Загора е поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, в Стара Загора са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници: П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова…Поетичната традиция на града е съхранена от плеяда съвременни творци. Вестник “Ахинора”, в специална рубрика, представя поетите на Стара Загора.


КРУМ ГЕОРГИЕВ

Крум Георгиев е роден е през 1932 г. в Кърджали. Хоров диригент, композитор, етнолог, той е работил в Сливен, Ямбол, Хасково, Димитровград, Казанлък и др. Живее и твори в Стара Загора. Създал е над 200 музикално-танцови произведения, предимно на народностна основа, автор е на значителен брой доклади, реферати, статии.

Пише стихове – издал е 3 стихосбирки за деца.

Събира, изследва и популяризира българското народно творчество. Инициира, организира и партнира при реализирането на културни събития в Стара Загора и страната. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен.

Почетен гражданин е на Стара Загора. От 2010 г. е действителен член на Международната академия за традиционно изкуство.

Носител е на световен Оскар за фолклор.

Нашият фолклор е религия. Той ще бъде жив, докато има приемственост сред поколенията, а такава има. Навсякъде, по всички области на България народът ни съхранява песните, танците и обичаите, които са ни съхранили през вековете.

Академик Крум Георгиев

Член на Националната академия за фолклорно изкуство


Супермен

Супермен съм, супермен,

тъне в мрак светът без мен.

Кой с петела ще се мери –

враг или приятел верен,

стъпил гордо на стобора,

кукуригам без умора

свойта песен, че без нея

Слънчо няма да изгрее.

Кукуригу, Петльо

Капчица снежна
блесна в простора,
поколеба се,
кацна на двора,
а подир нея
сипят се втора,
трета – и падат
върху стобора.
Петльо обиден
плесна крилата:
– Кой иска да съм
извън играта,
да кукурига,
песен да пее
тук вместо мене?
Кой ще посмее!
– Петльо, почакай,
утре по пладне
снегът натрупа
нще се разпадне,
пак на стобора
ще се въздигаш
и с пълно гърло
ще кукуригаш.
Ку-ку-ри-гу!

Юначе

Митко, внучето на баба
носи пушка, носи сабя,
щом се появи, и ето,
че побягват враговете.
След поредната победа
вкъщи той
дотича бледен:
– Бабо, скрий ме, идва змеят,
който в лозето живее.
Баба вахна, баба ахна:
– Ах, на баба, малкото юначе,
дето срещу злото храбро скача,
кой ли го уплаши, милото,
днеска в лозето?
Плашилото!

Детски стихове из сборника „Птици в нощта“.

Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *