Старите хора разказват…
Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва празнична литургия. Когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано на 19-ти.
Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. След смъртта си светията се явявал на вярващите в него и им помагал при лечението на различни тежки болести.
Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен, и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“, не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.
Поверия за Игнажден:
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година.
20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.
Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Имен ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
Как се е празнувал Игнажден в с. Яворово разказва Денка Монева.
Освен Игнажден наричахме празника Пипинден. Във всеки двор имаше листница – струпани тънки клони с листата по тях. На празника отчупвахме от листницата клонки, внясяхме ги вкъщи и правехме от тях импровизиран полог После клякахме над него „ да мътим“, като повтаряхме: Кут-кут-кудкудяк, кут- кут- кудкудяк…
После скачахме и викахме: „Кукуригуу!“ Грабвахме клонките, над коите сме „мътили“, и ги хвърляхме в огъня, като благославяхме. „Колкото искри в огъня, толкова пиленца по двора!“ Зорко следяхме кой пръв ще влезе вкъщата – ако е здрав, ще се радваме на здраве; ако е заможен, ще се радваме на берекет.“
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора – 2006г.“