Заглавието на книгата интригува, защото и в пряк, и в преносен смисъл понятието „огън“ е многозначно. За какво всъщност става дума? За огъня в душите на героите или за огъня в душата на авторката? На огъня в буквалния смисъл на думата е посветен поставеният в средата на книгата разказ „Жарава“, в който писателката разкрива историята, смисъла и философията на нестинарството – това изключително явление в живота на българите. И проникновено проследява вълненията на младия Толе, който получава своето кръщение върху разгорещената жарава.
Но огънят всъщност присъства във всички разкази. На него през студените зимни дни и вечери хората сгряват премръзналите си ръце. На него чевръстите невести приготвят храната за своите семейства. Домашното огнище събира всички. Край него се водят и най-интимните, и най-деловите разкази. Пак там се празнуват традиционните български празници. Там проплаква новият живот. Там става раздялата с близките, когато поемат пътя към Отвъдното.
По-осезаемо огънят присъства и в спомените за пламъците на Първата световна война на мъдрата столетница Матена от едноименния разказ . Унищожителен огън изпепелява къщичката й и „краде най-свидните й спомени“ Авторката с упоение разказва за драматичната съдба на своите герои. Внушенията й обаче са най-силни, когато проследява огъня в техните души – буен или тлеещ, изгарящ или благоговеен, разрушителен или съзидателен, пагубен или изцелителен, съсипващ или въздигащ…
Разказът „Закъсняла любов“ ни приобщава към мъчителния огън от закъснялата любов в душата на Благой, към тлеещия огън в душата на Храбра, „ че до гроб ще носи греховната любов към Благой“ и към саможертвения огън, който я държи здраво на земята и не й позволява да не отвърне на Симовата обич с почит и уважение.
Друг огън гори в разказа „Рада“ – страшният огън в смутните времена на османското потисничество. Но тук авторката е показала и съпричастния, състрадателен и топъл огън у близки, познати и най вече у местните първенци -„поп, даскал и рядко чорбаджия“, които са се намесвали, за да спасят честта и душата на девойките, да се погрижат за бедните и онеправданите. Неволно се замисляме така ли е днес.
В разказа „Обет“ огънят се появява в приличните на пламъци коси на Смиляна, които тя отрязва като обет за здравето на съпруга си. И за огнения език на жегата става дума в творбата , и за огъня, „който гори всичко“. Но и за още нещо – за незнайния огън, който изпълва сърцата на двамата съпрузи, такъв, какъвто не загасва никога – огънят на истинската любов.
Очистителната и оздравителна сила на огъня авторката утвърждава в разказа „Жарава“. Стъпят ли върху жаравата, нестинарите отправят молитва за „освобождаване от злочестия на народа“. Показана е вярата, че пренесените през огнената жарава болни ще намерят изцеление – „да са уплаши болката от огъня и да избяга“. Чрез пророкуванията на избраните нестинари писателката хвърля мост и към проблемите на нашето време – обезлюдяването на Странджа, необходимостта да се пести водата, златото на България…
За други страшни измерения на огъня става дума в разказите „Злато за любов“ и „Верига за лунички“ – за изгарящия огън на омразата , подтикващ към престъпление. В първия разказ една жена в стремежа си да запази съпруга си за себе, пожелава смъртта на другата, която той е обикнал. На разрушителния огън на омразата, който Иваница подклажда в душата си, Ивелина Радионова противопоставя благоговейния огън в сърцето на Боголюба, „заситила се със златното зърно на добротата.“.. Воден от омразата, до престъпление стига и героят от втория разказ. Но тук авторката ни прави съпричастни към още едно измерение на огъна – огъня на покаянието, който не могат и сълзите да угасят.
За красива, споделена, но неизживяна любов разказва Ивелина Радионова в разказа „Портокалов цвят в съня ми“; за съзидателния огън, който помага на героя да претвори мъката от раздялата в еликсир, така че „всеки , който опита, заедно с опиянението от дълбочината на аромата да разгадае и скритото в душата му“.
Много неща впечатляват в книгата „Писано с огън“: уникалните пейзажи, заразяващата образност, вълнуващите /понякога интимни, понякога драматични/ диалози, запомнящите се образи и утвърдените чрез тях ценности, брилянтният език, чудният разказвачески дар, който омайва, размислите за живота… Аз избрах да споделя мисли за огъня в душите на героите и за неугасимия творчески огън в душата на авторката, който й помага да открива и пресъздава в своите разкази легенди „за неща, били някога, били, минали и заминали“, и по този начин да помага те да не бъдат забравени; да ни открива тесния път към Прекрасното, „чийто водач е сърцето, жадуващо хубост.“
„Писано с огън“ – една книга, която не само ще ни достави неизмерима естетическа наслада, но ще ни подтикне към размисли за нещата от живота и ще ни направи по-добри!
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“
Размисли за живота в книгата „Писано с огън“ – Ивелина Радионова…
Любовта е храм без икони, ала в тоя храм можеш да се молиш ката ден и в молитва да приказваш с Бога в душата но тоя, дето обичаш.
За да се успокои, сядаше да тъче, а догде тъчеше си мислеше, че животът е колкото платно за един стан. Нишка по нишка ще го изтъчеш, колко му е? Но с кого платното си да дотъче!
„Закъсняла любов“
... дядо Боже направил от кал човека и го оставил на слънце да съхне. Уж едни и същи ни е направил, че да празнуваме и скърбим заедно, пък ние, хората, се делим. Бием се, трепем се едни други..; Иде ми да попитам що е тъй, какво толкоз делим. Земята ли, небето ли?
През живота на всички минава една черна река… Кога по-буйна, кога колкото въже широка. Блъска го, догде стигне брега. Вярата е брегът!
Слушайте една късичка сега: със слама огън се не гаси, с инат къща се не върти. Рожба къща засмива.
„Матена“
Загледа се в овалното и се замисли: не търкаляме ли и ние, людете, по яйце в прахоляка на времето? А по пътя толкова камъчета, колкото души. Ще се пропука ли черупката? Ще изтече ли всевечната мъдрост някъде, незнайно къде и кога? Ще се похаби ли животът?Дали пък някой, обул обувките на глупостта, няма да повдигне крак и да го стъпче, или друг да го стисне в юмрук, без да знае, че в яйцето спи радостта.
„Пътят на яйцето“
Сетне вдигна веригата и се замисли – не е ли и животът верига? Брънка по брънка, захванати радост и мъка, хубаво и лошо, болно и здраво. В желязна хватка уловени.
„Верига за лунички“
Писано с огън
Пирон за люлка, палешник, вретено
сред зид порутен, здравец и невен,
две – три искри за мигове студени –
живот, на две неравно поделен.
Пътека, колкото змия да мине,
се вие между праведно и грешно.
над нея- святост във небето синьо,
ведно с молитва в птица предрешена.
Обет отрязва плитки две по изгрев
и тайна крие в люспици от лук.
Тупти от жар сърце под тънка риза,
а в него – радост, смачкана с юмрук.
До хляба сол, а до солта – любов
оставя белег в трудните ни дни.
Навива Бог невидимо кълбо
от хиляди човешки съдбини.
Ив. Радионова
за Автора:
Ивелина Радионова е поетеса и писателка, родена през 1977 г. в гр. Провадия. Нейни стихове са публикувани в поетични сборници, във вестници и списания. Носител е на множество литературни награди.
Книгите на авторката не се предлагат в книжарниците. Могат да бъдат поръчани на телефон 0889052088, както и на страницата й в социалната мрежа Ивелина Радионова – стихове.