Стара Загора е поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, в Стара Загора са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници: П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова…
Поетичната традиция на града е съхранена от плеяда съвременни творци. В бъдеще ще имаме специално място за старозагорските поети в нашия сайт.
ИВАН ЕНЧЕВ
Иван Енчев Иванов е роден на 25.03.1942 г. в с. Горно Шивачево, Великотърновска област. Потомък е на преселници от Горна Тракия в Еленския предбалкан. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Основна професия – журналист. Дълги години е завеждащ културните отдели на в. „Хасковска трибуна“ и в. „Шипка“.
Автор е на двадесет и шест книги с поезия, белетристика и публицистика. Членува в Съюза на българските писатели. Носител е на националните литературни награди „Александър Паскалев“ (2008) за цялостно творчество, „Георги Караславов“ (2010) за романа „Кървав пелин“, „Дядо Йоцо гледа“ за патриотичен разказ, и други отличия.
Роден в деня на православния празник Благовещение, определя себе си като вярващ традиционен християнин, уважаващ и всички други хуманни религии. Но най-много вярва в Божието вдъхновение, което е като вода, която непрекъснато тече. Смята, че в днешното време има много духовна апатия, от която го спасяват само мечтите му, които като хоризонта в планината нямат предел.
Книги:
„Хубав ден се случи“ (1977)
„Хоро сред пламъци“ (1984)
„Как кълвачът гали“ (1987)
„Кървав пелин“ (1988) – повест
„Попътно лято“ (1989)
„Чедата на Тракия“ (1992)
„Тракийско разпятие“ (2004)
„Душа немирна“ (2005)
„Бавен огън“ (2006)
„Танго назаем“ (2006)
„Край бързица“ (2007)
„Кървав пелин“ (2008) – роман
„Студено кафе“ (2009)
„Труден сезон“ (2010)
„Жажда за утре“ (2011)
„Злато и чакъл“ (2012)
„Не бързай, ден“ (2012)
„От първо лице“ (2013)
„Не сме светци“ (2014)
„Обеци с рубин“ (2014)
„Отвесна есен“ (2015)
„Окото на залеза“ (2017)
„Добрата дума“ (2019)
„Лунният мост“ (2020)
„Слънчев екот“ (2021)
„Мед от кактус“ (2023)
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“
ЛЯСТОВИЦИ
Блести и днес не6есна вис
подобно недописан лист.
А лястовиците игриви
са сякаш запетайки живи,
които между мисли ласкави
душите наши са си казвали –
кога на ум, кога на глас…
Чете ги само Бог над нас.
ЛИСТА ОТ ГИНКО БИЛОБА
Колко много златни пеперуди,
кацнали на слънце по тревата!
Весел жълт ветрец ги гъделичка,
милва и пощипва тyк и там.
Пък листата пърхат и се смеят.
А наблизо
гукат 6ебетата с жълти бузки,
хапнали с ръка пюре от дюли
от бурканче в детската количка.
БОЛКА
Пъхтеше мечката подир мечкаря рошав.
Не бе ли кукла тя, покрита с меча кожа?!
Незнаен вятър сред града ни я довея
след просяшка гъдулка дзънкаща пред нея.
Развеждаше я с много къс синджир съдбата?!
Подхвърляха бонбони с вик и смях децата,
невръстни паленца я джафкаха свирепо,
пък тя – по зла свирня играеше нелепо.
Не знаеше къде нощта ще я завърже,
къде ще схруска пак парчето хляб набърже.
Все тоя залък мил с кора окаменяла!
Към него всяка твар послушно е вървяла…
А можеше като из облак да се спусне
и с див балкански рев земята тъй да друсне,
че зъ6 – светкавица! – гъдулката да стрие.
И не бездарен звън, а гръм един да я убие!..
ЕТЮД
Жребче търкаля се в треви зелени,
а пеперуда на гърба му кацва мило –
като идея за стихотворение.
Там хвърля някой шепата врабчета
и вятърът ги вдига вихром на ветрило,
за да направи сянка на жребчето…
Все тъй е благо крехкото начало
на слънчевото затъмнение –
внезапно във душата ни изгряло.