Благотворно влияние върху творчеството му оказват поетите: Добри Жотев, Андрей Германов, Петко Огойски, Кирил Масларски, Рада Александрова и Борис Вулджев. Положителни отзиви за стиховете си получава от проф. Симеон Хаджикосев, акад. Тодор Иванов Живков, редактор на сп. Читалище, Димитър Милов и Стоян Чакъров.

През последните години Кирил Божинов се изявява и като художник. Стихосбирката „Ръка Илиева“ е втората му книга. Тя включва вълнуващата поема „Ръка Илиева“, вдъхновена от подвига на Боянския майстор, и още двадесетина творби, в които се изявява като зрял и утвърден творец.

Като мото на своята поема Кирил Божинов извежда стиховете

Така още в началото на поемата той подчертава всеизвестната истина, че истинското изкуство винаги е свързано с хората, с техния живот, с техните радости и неволи. В поемата са щрихирани няколко образа: на стария майстор Драган и на неговия ученик, младия зограф Илия, на севастократор Калоян и севастократица Десислава, на първата любов на Илия – Липа. Двамата майстори се различават не само по възраст, а и по представите си за стенопис. Младият майстор твори топло, реалистично изкуство, изстрадано от гордата му душа. Той докосва стените не само с четка, а и  с върха на сърцето .Сърцето насърча неговата ръка. Поетът подчертава гордостта и самочувствието на ренесансовия творец. Деспот Калоян е внушителен с външния си вид и с царственото си великолепие, но зографът не пада по-долу:

…с четка воюва той,

с четка се бори,

с пръсти душата човешка разлистя,

скици нахвърля с движения плавни,

но запомни го и ти Калояне,

мечът му жъне победи по-славни,

във вековете над теб ще застане.

Всеки от героите жертва нещо, за да роди чудото Боянска църква. Младостта на Илия тревожи севастократор Калоян, но той надмогва

ревността си:

Но за Боянската църква си струва

жертва човешка да сториш и ти…

Нека по-младият майстор рисува!

Севастократоре, мъдър бъди!

Мъдростта му прозира в заръката към талантливия зограф:

 … но по стените

искам да виждам не сенки човешки,

не мъртъвци и иноци изпити,

нито пророци от мъка родени,

а от живота най-живите сцени:

всичко това – дето виждат очите,

всичко това – дето чуват ушите,

всичко, което се пипа с ръката;

всичко, което желае устата.

Бог се родее не само с богатите, а и с бедното козарче Герасим. Стенописите на младия майстор вливат благородство в душата на севастократора и го водят до прозрението за безсмъртието на истинското изкуство:

Спиците дъбови на колелата

подир години на прах се превръщат,

мелници гният,

изчезват селата,

сриват се крепостни зидове, къщи.

Всичко помитат след дни ветровете:

хубост и сила, богатство и тяжест.

Само това не загива, което

върху стената художникът каже.

Своята жертва за Боянската църква дава и Липа. Само можем да гадаем какво е струвало на младото момиче увлечението на нейния любим по красивата севастократица. Но тя е категорична:

… нека я с обич поне дорисува,

щом е за славата българска…

Нека!

Въпреки че не притежава великолепието на Десислава и в сравнение с нея изглежда “като врана пред гълъба”, въпреки че е готова да чака своя любим “и в ада, и в рая”, тя го оставя сам да реши:

…нека гласа на сърцето надвика,

ако съм негова лика-прилика!

Но най-силна е драмата на младия зограф. Душата му е разпъната между земното и духовното, в гърдите му бият две сърца – едното за Десислава, другото за Липа.

В края на поемата Кирил Божинов поставя въпроса имало ли е смисъл от всичко преживяно и изстрадано от героите и най-вече от младия майстор. И отсича:

Има: той пусна отроците в храма,

бога свали от небесната вис,

с нова живителна иконопис.

С тая Илиева златна ръка

място заслужи в народната нива,

докато има Бояна в света,

докато ти си, Българийо жива.

Няма да коментирам художествените достойнства на поемата. Ще отбележа само, че проф. Симеон Хаджикосев я нарича прекрасна, а Петко Огойски определя нагледния й пейзаж като “кръшен и извиван наляво и надясно като хоро на пийнали шопи от Бояна”.

Книгата на Кирил Божинов “Ръка Илиева” е на разположение на всички, които проявят интерес към нея.

Пенка Иванова