148 години от Освобождението на България

С тържествена литературно-музикална програма жителите и гостите на село Яворово отбелязаха 148 години от Освобождението на България от османско владичество. Празникът събра малки и големи.

В словото си организаторите припомниха величието на подвига на българските опълченци и историческото значение на Руско-турската освободителна война, завършила с подписването на Санстефански мирен договор – съдбовен акт, възкресил българската държавност.

Начало на програмата постави читалищният секретар Стефка Антонова, която представи есето „Наричат ме България“ от писателката Ивелина Радионова. Силните и вдъхновяващи думи докоснаха сърцата на присъстващите и напомниха, че България е не просто територия, а съдба и обич.

Празничен поздрав поднесе фолклорна група „Ахинора“. Дамите изпълниха песента „Кога за тебе тръгнахме“ от репертоара на именитата чирпанска народна певица Атанаска Тодорова, а публиката ги възнагради с бурни аплодисменти.

Особено вълнуващо бе участието на най-малките. Елизабет Ленкова и Габриела Иванова рецитираха стихотворения, посветени на Трети март, а Елизабет Йотова изпълни песента „Високи сини планини“, създавайки трогателна и празнична атмосфера.

В програмата прозвучаха още „Песен за Райна Попгеоргиева“ и „Балада за България“ от поета Евтим Евтимов в изпълнение на Радка Ганчева. Изпълненията насочиха вниманието към предстоящата 150-годишнина от Априлско въстание – героичен акт, довел до Освободителната война.

Финал на литературната част постави стихотворението „Молитва за България“ от Ивелина Радионова, представено от Ангелина Илиева – силен и емоционален завършек на празничната програма.

След официалната част бяха поднесени венци и цветя пред паметниците на загиналите яворовци за свободата на България – знак на признателност към героите, дали живота си за Отечеството.

Както всяка година, яворовци се включиха и в инициативата „Пробуждане с хоро“, организирана от Сдружение „Азбукари“ и „Българи за България“.

С кръшно българско хоро празникът завърши символично – с вяра, единство и жив дух.

Стефка Антонова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *