Старите хора разказват...
Подготовката за празника започваше от предния ден. Рано сутринта момичетата замесваха квас за хляба. Тогава най-възрастният мъж колеше агнето. Преди това обаче му връзваха краката и палеха върху тях свещица. Най-възрастната жена приготвяие тавата, в която се събира кръвта. В нея поставяше стръкове коприва. След това тавата се изплакваше на чешмата – водата да влече кръвта, за да има следващата година повече добитък.
Вечерта преди Гергьовден се украсяваше менчето, в което се доят овцете – усуквахме около него мартеничка и на нея поставяхме зеленина – задължително стрък чесън и млечка. След Гергьовден връзвахме мартеничката на дюлята.
На празника още в зори младите невести замесваха обредни питки. Върху тях слагаха клонки от глог. След като се изпечаха, най-възрастната жена и най-малкото дете слагаха в месали и дисаги част от печеното агне, питки, чесън и прясно сирене, окачваха го на кобилица и го отнасяха на Гергьовската черквичка. Полагаха всичко върху месали на земята и свещеникът го освещаваше. След това всички присъствуващи си раздаваха с пожелание за здраве и плодородие.
На този ден кумите и помайчимите запасваха младите булки с престилки. Те им целуваха ръка и ги даряваха със суфтанели. Кумите им дръпваха леко пазвите – да се събличат, като стане горещо. След това се хващахме на хоро – пеехме и играехме. Много съм пяла песента „Янка през гора вървеше“. Вечерта пак имаше хоро на мегдана – свиреха Енчо Мишев, Христо Бацов, Гьоньо Найденов. Тогава хората бяха по-добри и по-весели.
Радка Найденова
След като заколеше агнето, дядо си потопяваше пръста в прясната кръв и ни мазваше по челото и бузите – да сме бели и червени през цялата година. Спомням си още, че на Гергьовден жените хвърляха прясно сирене по поляната, за да имат овцете повече мляко.Мъжете пък отиваха на полето, за да огледат посевите. След това се прибираха вкъщи, за да обядват с цялото семейство. Главичката на агнето и най-хубавото месо от врата, заедно с обредна питка, се раздаваше на пастира, за да е здрав добитъкът. На празника овцете се изкарваха на паша със зелена пръчка.
Стефан Ганев
Напълненото с дроб-сърма агне се печеше цяла нощ. Мяташе се в пещта, след което устата й се замазваше с кал. Изваждаше се чак сутринта. Вечерта закичвахме портите със зеленина: здравец, люляка, крушови клонки, коприва. Запалвахме свещица. На иконостаса също се запалваше свещ – за благоденствието на дома.
Пейо Енев
На Гергьовден възрастни и деца се къпеха в росата. Слагахме си росица и в пазвите. Спомням си как с моите приятелки ходехме на Бейковица да се търкаляме в икиня. Закичвахме се със зелено – здравец, люляка или цвят от дюля, кой каквото има. Във всеки двор се връзваха люлки и всички се люлееха за здраве.
Минка Косева
В началото на 20 век , освен в църковния храм, християнски ритуали се извършвали и на специални обредни места, наричани от населението „черквички“. В Яворово са известни:
- „черквичката“, непосредствено до чешмата на Дренчето,
- Гергьовската „черквичка“, която се намира на 200 м от дома на Делииванови и
- Сто Илия (С,ти Илия), отстояща на 20 м източно от гробищния парк.
Пенка Иванова