Стара Загора е поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, в Стара Загора са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници: П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова…
Поетичната традиция на града е съхранена от плеяда съвременни творци. В бъдеще ще имаме специално място за старозагорските поети в нашия сайт.
Виолета Бончева
Виолета Бончева е родена в гр. Стара Загора. Завършила е библиотекарство в испански колеж в гр. Монтерей, Мексико (2000-2003). Публикува стихове и проза от 1981 г. в регионалния и централния печат. Лауреат е на първа (за проза) и трета (за поезия) награда на националния конкурс “Веселин Ханчев” (1986) и е носител на първа награда на поетичния конкурс “Любовта, без която не можем” (Варна, 2004).
През 2003 г. е една от тридесет и тримата отличени с наградата “Избрано от издателите” на годишната световна антология за поезия (Вашингтон, 2003). Удостоена е с наградата на Кралство Испания за двуезичната й книга за деца „Голямото сомбреро” (2003), за най-добра творба на съвременна тема на испански език. Последната й награда – първа – е на GLPmusic (2004) за текст на детска песен. Нейни стихове са селектирани в антологии на издателствата “Захарий Стоянов”, “ЕКВУС-АРТ”, “Литературен глас” и др. Стиховете й са преведени на испански, английски и арменски език, отпечатани в Мексико, Чили, Аржентина, Гърция, Съединените щати. Виолета Бончева е единствената авторка, която представя България в световната антология „Цветът на живота“, издадена от Sociedad de Estudios Literarios y Humanisticos de Salamanca, Испания със стихотворението „Мигновение“ от двуезичната си книга „В пъпа на луната“ и преводa й на испански на стихотворението на Светлозар Игов „Дърво“. Виолета Бончева работи като преподавател по испански език в руската гимназия “Максим Горки” – Стара Загора.
КНИГИ:
Мокър етюд, 1990
Огледало, 1995
Повикан миг, 1995
История на заболяването, 1998
Голямото сомбреро, 2003
Няма да има сбогуване, 2005
В пъпа на луната, 2007
Лилиум, 2013
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“, 2013
ОНАЗИ УЛИЦА
Онази улица се казва Носталгия –
по нея стъпваше времето
и аз до него.
Беше кръстосана с листни чадъри,
котешки стъпки
и тромпети.
Беше центъра на света тази улица,
която ме разхождаше под сенките си.
Събирах ситни лимони по нея,
един старец ми махаше под сомбрерото си.
Сега аз съм като една улица -минават през мен
колелата на болката.
Сърцето ми, умореното куче,
не спира да се дърпа назади да моли.
ЕСЕННА ГОРА
Принцеси с рокли от листа,с венчета огненозлатисти -измити от дъжда и чистиотронват багри по пръстта.Разрошват къдравия шална някакъв пастир небесени облаци през процеп тесеним пращат капки от кристал.
***
Небето сипе своя благодати избуява мартенска надеждаи пролетта покрива с жълта преждапътеките по пролетния скат.Но схващаш ли, че именно сегасе раждаме, но нещо в нас умираи се взривява със последна силаизчезващия мирис на снега.Пространствата намятат своя лунени пухкав плащ от преспи бели.И ти потъваш в меките постели,и цяла нощ оставаш тих и буден.
***
Селцето шарено отнякъде пристига,куцука, по пъртината се спуща,нагазило във пряспа до навущаи облак дим над него се издига.И аз съм там, от векове назад,потънала в баирите от бяло,до мен едно врабченце оцелялос трохици пълни гладната си гушка.