Неотдавна фейсбук приятел на НЧ „Ахинора -2006 г.“ стана творецът Руген Генов. Той живее в София. Работи в БАН. Учил е в 9-та френска езикова гимназия. Изучавал e TМММ в Техническия университет – София.
Пише стихове от 4-ти клас, разкази – от 16 годишен. Публикувал е свои творби в периодичния печат.
Има пет стихосбирки: „Докосване“, „Пазач на мисли“, „Мечтая те“, „Историята на една любов“ и „Спирала“. Автор е на три публикувани книги: „Пинизи за филизи“ (Съновидения), „Ези – тypa“ (Приказки за възрастни и други разкази) и „Да целуваш Дявола по опашката“ (Разкази). Скоро излязоха още две негови стихосбирки.
Представяме няколко стихотворения на Руген Генов.
Видение
Да, тази нощ за първи пьт
безшумно ще се влея във съня ти –
през кожата на голото ти тяло
душата ти да прилаская, да сияе –
искрите да са благодатни
за нашето начало –
път незнаен,
виещ се в безкрая
на епифизната* реалност.
С телата си
в извънтелесно измерение,
да опознаем
божествената същност
на времето зациклило в застоя.
Прокудени да бъдат умозрения,
съмнения…
Достигнали покоя
да бъдем същност
на сиамската планета –
отречена, но дишаща
в пороя
на чувствата вменени от небето.
*епифиза – жлеза; активна ли е, стимулира прехода към по-високо съзнание.
Да те погаля
Когато те сьнувам,във вените прелитат метеори
и аз сьм огън
незагасващ, неизгарящ –
топлещ и разтапящ
айсберга на твоето сьрце.
Когато ще сьм с теб,
да бъда деликатност –
далечната вълна,
мечтала за брега –
да се разстеля,
да те обхвана,
в прегръдката ми да останеш,
докато Той реши,
а после да се изпаря,
да се разтворя в облак,
да те намеря,
да заваля и само с капка да е,
да те погаля.
Любов
Опива вятьрът
и розите така ухаят,
докосвам чак безкрая –
там,
далече зад звездите
и сигурен съм,
вече зная
там е моята интимност скрита.
Аз пак съм вятьрът,
пак следвам
мечти, желания, надежди
и в устрема се рея –
вълнуваща и чувствена безбрежност.
Естествената роза,
с дъх единствен,
тя няма заместител!
На марки и картини
напомня истинската,
спомена за нея,
а аз се рея и сьм благодарен.
Затворя ли очи,
за нея щом помисля,
тя цялата стои пред мен –
от пъпка
до последен лист разлистена.
За мириса вълнуващ
нямам думи –
когато тялото приключи,
душата с него ще отлитне
там,
някъде в безкрая –
из звездите.
Тъга
Не пий горчилката –
в живота има радост,
дори в усмивката на странник –
остава тя като зачатие
на бъдещ празник!
Кого наказваш?
Изтръпнали душите са се свили –
не гледай в тях –
във своето безсилие
заразни са и гнили!
А ти си жива – животворна –
на бъдещето вярата пулсира в теб!
А мойта вяра е зависеща,
така подобна
и сьпричастна.
Пациент!
Не ми отнемай вярата –
не гледай залутани души,
не пий горчилката!
Очаквай своя празник –
за него се готви!
Заклевам го – да дойде!
Пенка Иванова – предс. на НЧ „Ахинора-2006г.“