Поезия – Йордан Атанасов

Стара Загора е поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската литературна история. За период, по-кратък от век, в Стара Загора са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници: П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова…

Поетичната традиция на града е съхранена от плеяда съвременни творци. В бъдеще ще имаме специално място за старозагорските поети в нашия сайт.

Йордан Атанасов

Йордан АТАНАСОВ e роден на 25.01.1943 г. в гр. Брауншвайг – Германия. Българин с родители от с. Драганово, В. Търновско. Завършил електротехникум в Ст. Загора, а след това Икономика на промишлеността във ВИИ “Карл Маркс” и Радиожурналистика в СУ “Св. Кл. Охридски”.

Работил е в културния отдел на ОНС – Стара Загора. Бил е редактор във в. “Марица-изток” и директор на в. “Синя поща” – Стара Загора. В момента е председател на читалище “Даскал Петър Иванов” и гл. редактор на в. “Литературен глас”. С група старозагорски писатели през 1992 г. възстановява едноименния Д. Б. Митов вестник в родния град на писателя. Член е на Сдружението на българските писатели, носител на наградата за литература и изкуство “Николай Лилиев” на ОбНС – Стара Загора и на награди от национални литературни конкурси (Поморие, Сливен, Бобов дол, Кремиковци, Димитровград и др.). Има публикувани стихотворения в списанията “Септември”, “Пламък”, “Демократически преглед”, “Тракия”, във вестниците “Пулс”, “Литературен фронт”, “Труд”, “Литературен форум”, “Другата аудитория”, “Сега”, “Стършел” и др. Участва в редица сборници и антологии. Превеждан е на френски, руски, гръцки и белоруски език.

Пенка Иванова

Книги:

  • Токов удар
  • Невидима рана
  • Монолог на дресъора
  • Вода, пясък и дух
  • Душата се завръща
  • Овъглена светлина
  • Страсти и географики
  • Семето на градинаря
  • Насълзената трева
  • Думи за врабец
  • Да следваш водата
  • Балканската линия
  • Хамовото семе
  • Машина за чистота
  • Пясъчни видения

Стара Загора

Боруй, Верея, императорът Траян…

Историята – камък върху камък.

Въздиган си. От векове си назован

с име и във стих във времето останал…

В града известен Августа Траяна

Никий – поет голям на арфа свирил.

Той гражданите и със думи смайвал,

когато стихове за тях скандирал…

И Кирил Христов нежни трели,

макар сърдит, за теб е посветил –

храна и глътка радост, и постеля –

за хората добри ти винаги си бил.

Младееш ти, хилядолетна, вечна!

Аз кой съм – Никой, но за теб ще пиша,

тъй както Никий стихове е дишал

в ония времена велики. И далечни…

Отминали са робства и васалност.

Сега е друго време – тъмно и мъгливо!

Но твоят корен е дълбок, витален.

Над камъка изгряваш.

И си цвете живо!


Яснота

Хващам се, че като мама

взех да проверявам

пътната врата,

прозорците, вратите,

да се затварям сам

във стаите на душата.

Да пестя от светлините…

Една по една

свещите на спомена гася

и влизам

в яснотата на годините.


TРИСТИШИЯ

Затварям очи,

врати се отварят към

душата тъмна.

***

Цветята очакват дъжда,

както жената – ласки

дъждовни без край.

***

Той е книга:

животът го разлиства,

смъртта го затваря.

***

Защо блъскаш

вратата заключена.

Намери точната дума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *